AEDVIL

Славеят и Враната

Татска приказка

Кацнал веднъж Славеят на една леска и запял. Не забелязал, кога до него се разположила Враната.

– Как не те е срам, да пееш пред мен глупавите си песни?! – креснала тя.

Славеят не повярвал на ушите си, разсърдил се:

– Как смееш?! В земята да потънеш, дано! Хората не могат да се нарадват на песните ми. В златна клетка ме държат, с най-хубави зърна ме хранят, за да им пея. А ти въобще не можеш да пееш! Никога не си имала глас, а песните ми си позволяваш да хулиш!  Радост да не видиш, дано!

– Ще отидем в града и ще попитаме мъдреците, кой от нас пее по-добре! Нека те да разрешат спора ни. Но ако ти загубиш, ще изкълва едното ти око!

Долетели до града. Гледат – в една локва свиня лежи. Кацнали до нея. Враната рекла:

– Разреши спора ни, свиньо! Кажи, кой от нас пее по-хубаво?!

– Разбира се, враната! – изгрухтяла свинята. – Тя има такъв бас!

Изкълвала Враната едното око на Славея и отлетяла – доволна от победата. Върнал се Славеят в гората, кацнал на същата леска и запял тъжна песен. Враната го чула, долетяла и рекла:

– Ама че глупав славей! Ти загуби, аз ти изкълвах окото – всичко е ясно. Защо трябва сега да тъжиш?!

– Аз не тъжа задето останах без око. – отговорил Славеят. – Оплаквам глупостта си – дето с врана спорих и на свиня се доверих спора ни да реши. Враните са си врани – грачат. Свинете винаги свине си остават – грухтят и се търкалят из кочината. А славеевата песен радва душата на тези, които имат уши да я чуят и сърца, да се вълнуват от песента.

Източник:

СКАЗКИ народов мира. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, – с. 348.

Превод от руски език и литературна обработка Маргарита Дюлгерова.

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Вижте и сайта: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към следващата татска приказка “Справедливата жена”.

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.