Сиромах
Сиромах и Дявол
Осетинска приказка
Живял някога един сиромах. Все не можел да свърже двата края, горкият човек! Един ден приседнал на камък пред пещерата, в която Дяволът се криел от силното слънце. “Ех да имах поне три кози!” – мислел си беднякът. – “Ще ги паса, с бистра водица ще ги поя. С млякото им дечицата си бих могъл да изхраня.”
– Какво ти се е случило? – стреснал го гласът на Дявола. – Защо си толкова тъжен?
– Не се живее без добитък и земя! А аз нищо си нямам. Семейството ми гладува.
– Ако се спогодим с теб, ще ти дам пет дойни кози – да ги пасеш.
– Ще се спогодим! Как няма да се спогодим?! Имам ли избор? Казвай!
– Ще ти дам пет кози – три години да ги пасеш. Козлетата ще делим по равно, ще ми върнеш козите – през това време няма да колиш ни бяла, ни черна, ни пъстра, ни рогата, ни безрога коза!
Още повече се натъжил сиромахът, помислил си: “Само с млякото, дали ще успея да изхраня децата си?” Постоял бащата, помислил и казал на дявола:
– Съгласен съм, но при едно условие.
– Какво е то?
– Когато дойде време да делим добитъка, ти ела при мен ни в понеделник, ни във вторник, ни в сряда, ни в четвъртък, ни в петък, ни в събота, ни в неделя. А дойдеш ли в някой друг ден – ще си поделим козите.
Съгласил се дяволът. Сиромахът отвел петте кози. Грижил се добре за тях цели три години.
Дяволът дълго мислил, как да надхитри сиромаха. Мислил, мислил, накрая измислил: отишъл при сиромаха посред нощ – във вторник срещу сряда. Нямало що да стори сиромахът – оказало се, че дяволът хич не е глупав. Заръчал той, да приготви козите и неговия дял от козлетата – на другия ден по пладне щял да ги вземе.
А в планината често по пладне страшни бури се извиват. Така станало и сега. Сиромахът пасял козите в гората. Гледа – буря се задава. Съблякъл си дрехите, скрил ги в хралупата на едно дърво и гол дочакал да спре дъждът. Потичал малко сиромахът – да се сгрее. Извадил кърпата, в която бил завит хлябът му, избърсал се. Облякъл се след това, качил се на близката скала – оттам да наглежда козите. Пристигнал дяволът – мокър и премръзнал. От дрехите му – вода се стича. Видял, че сиромахът е облечен в сухи дрехи и го попитал:
– Че как така не си се измокрил, нали валя дъжд?
– Мене дъжд не ме мокри.
– Защо не те мокри?
– Тайна е.
– Кажи ми, защо не те мокри дъжд и аз ще ти дам своята половина от козлетата.
– Дай ми и козите и всички козлета! Тогава ще ти кажа.
Съгласил се дяволът. Сиромахът се засмял и рекъл:
– Видиш ли, че голям дъжд се задава, съблечи се гол, скрий дрехите си в хралупата на някое дърво, когато дъждът спре – дрехите ти ще са сухи. Като моите!
Като чул това дяволът така се ядосал, че се пръснал от яд. А сиромахът подгонил козите и козлетата и радостен се завърнал у дома.
Източник: ОСЕТИНСКИЕ сказки. . – Москва : Изд. “Наука”, 1973, с. 17.
Литературна обработка М. Дюлгерова.
Към следващата осетинска приказка “Цената на хляба”.
Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.