AEDVIL

Цената на хляба

Осетинска приказка

Живял някога един сиромах със сина си. Остарял, изнемощял, един ден извикал сина си и му рекъл:

– Иди при моя приятел, помоли го да ми върне, парите, които му заех преди много години. Докато съм още жив, искам да ми се издължи. Приятелят ми живее далече. Внимавай! По пътя никога без другар не сядай хляб да ядеш!

Тръгнал момъкът, вървял що вървял, стигнал до извор високо в планината. До извора – изнемощял старец седял. Извадил момъкът от торбата всичко, което имал, поканил стареца – да похапне заедно с него. После продължили заедно. Щом стигнали до селото, към което отивал синът, немощният старец изчезнал. Учудил се момъкът. Влязъл сам в дома на бащиния си приятел.

Стопанинът го посрещнал радостно, угостил го богато, върнал дълга си. Стопанката приготвила за госта вкусно ядене за из път. На другия ден синът на сиромаха благодарил и си тръгнал. Недалеч от селото той срещнал отново изнемощелия старец.

– Дядо, ти защо вчера не дойде с мен в селото? В дома, където ходих, щяха и теб да посрещнат, добре да те нагостят.

– Прав си момко, преди малко и аз им гостувах.

– Че как не съм те видял?

– Аз влизах, когато ти излизаше.                                 

– Защо не те видях?          

– Аз не съм човек. – отвърнал изнемощелият старец. – Аз съм Смъртта. Отидох при стопанина от тази къща, за да му взема живота. Отдавна щях да сторя това, но той все се молеше: “Не ми вземай живота, докато съм длъжник!” – затова и не го закачих досега.

Натъжил се момъкът – дожаляло му за Стопанина – приятел на баща му. Но станалото – станало! Божа работа е това!

Вървели дълго, дошло време за обяд. Извадил момъкът, каквото имал, хапнал и пийнал заедно със стареца, а после го попитал:

– Тъй и тъй сме се срещнали, я ми кажи, кога ще дойдеш за моя живот?

– В деня, когато се ожениш и влезеш при невестата си.

Сбогувал се момъкът, завърнал се у дома. Дълго отказвал да се задоми. Но близките му толкова настоявали, че момъкът най-сетне отстъпил – избрал си булка, голяма сватба вдигнали. Когато младоженците останали сами, пред тях се появил немощният старец – Смъртта.

– Е, приятелю, дойде време да тръгнеш с мен.

– Позволи ми, да поговоря още веднъж с баща си. – помолил синът на сиромаха.

Старецът се съгласил. Момъкът отишъл при баща си и му разказал всичко.

– Виждам, че не си изпълнил заръката ми.

– Всичко изпълних, тате! Никога не съм сядал да ям сам. А с този старец съм се срещал два пъти и двата пъти е ял от моя хляб.

– Тогава иди и го попитай, каква цена дава той на хляба, с който си го гощавал.

Върнал се момъкът в стаята и попитал Смъртта, както заръчал баща му. Старецът не могъл да отговори. Върнал се в подземното царство – да се посъветва с повелителя на мъртвите – Барастир.

Какво да правят? Седем дни и седем нощи мъдрували Смъртта и Барастир и най-сетне решили, да надарят момъка и младата му жена с щастие и дълъг живот.

Литературна обработка М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.