Синът на бедняка и дъщерята на шах Аббас – 2

 

Синът на бедняка и дъщерята на шах Аббас

Татска приказка – втора част

Дълго вървели тримата – шах Аббас, Бахлул и момчето. Стигнали до друга гора – още по-стара, още по-тъмна. Завързал шахът момчето за едно дърво сред бодливите храсти.

– Дано най-сетне намериш смъртта си! – злобно промърморил и си тръгнал, заедно с предсказателя Бахлул.

Смело било момчето, но гората била толкова страшна, че то се разплакало.

Чули го слугите на падишах Чимечин, които тъкмо минавали от там. Срязали въжетата, освободили детето, дали му водица, нахранили го, утешили го. Харесал падишахът красивото момче, поговорил с него – убедил се, че е умно и добро дете. Решил да го осинови. Завел го в двореца, наредил да го облекат в хубави дрехи, намерил му учители – мъдростта на светите книги да опознае, бойните оръжия да овладее.  Прилежно и трудолюбиво било момчето. Обикнал го падишахът Чимечин, като свой роден син. Затова никак не му се искало да го пусне на лов.

– Тате, вече не съм дете! Искам света да опозная.

– Сине, ти си всичко за мен! Ако те сполети беда, няма да преживея това!

Младежът дълго молил падишаха. Избрал Чимечин девет от най-храбрите си войни и им наредил да тръгнат заедно със сина му на лов. Дал му и най-добрия си ловен сокол.

В това време Бахлул и шах Аббас също били излезли на лов и пуснали своя сокол. Изведнъж прорицателят плеснал с ръце и се засмял.

– На какво се радваш? – запитал Аббас.

– На това, че все пак думите ми ще се сбъднат. – отговорил Бахлул. – Помниш ли новороденото, което купи от бедняка за два хурджуна злато, а от дядото – за още един? Е, момчето е живо и здраво! И сега ловува тук, като нас. Неговият сокол току що победи нашия. Казах ти – този момък ще се ожени за дъщеря ти!
Шах Аббас се развикал:

– Не! Няма! Къде се е чуло и видяло, дъщерята на шаха да стане жена на някакъв си бедняк?!

Шахът заповядал да го доведат. Зачудил се момъкът – защо ли го вика шахът?! Все пак – отишъл, поздравил учтиво. Абас не смеел да го погледне  в очите.

– Занеси това писмо в двореца. – рекъл шахът. – Предай го на стражите. Моля те, изпълни молбата ми.

– Добре. – отговорил момъкът и взел писмото.

Нищо не казал на войните на падишах Чимечин, метнал се на коня, препуснал към двореца на шах Аббас, без да знае, че в писмото шахът заповядвал да го обезглавят.

Скоро стигнал до прекрасен град – с каменни домове, с пъстри градини, с бистри извори. Влязъл в градината на двореца, завързал коня си за едно дърво, оставил го да пасе. Наплискал лицето си, легнал да си почине, поставил под главата си своята пухкава кожена шапка и заспал.

В това време дъщерята на шах Аббас се разхождала из градината, заедно със своите приятелки. Видяла тя красивия момък, влюбила се от пръв поглед. Взела писмото, прочела го.

– Колко жесток човек е баща ми! – помислила си тя.

Скъсала писмото и написала ново: “О, синове мои, о снахи мои, о мои слуги! Оженете веднага за най-малката ми дъщеря младежа, който ще ви предаде това писмо! Направете богата сватба!” подписала се тя с подписа на баща си, запечатала писмото и го пъхнала в папахата – кожената шапка на младежа.

Завърнали се девойките в двореца. Зачакала щерката на шаха, да пристигне красивият вестоносец.

Свечерило се, събудил се момъкът, метнал се на коня, препуснал към двореца. Слугите го въвели, предал той писмото и искал да си тръгне, но го спряла най-младата дъщеря на шах Аббас:

– Почакай! Може да се наложи да отнесеш отговора на писмото.

Прочели го и изпълнили заповедите на шаха – вдигнали голяма сватба – седем дни и седем нощи празнували. Заживели щастливо момъкът – осиновен от падишах Чимечин и най-младата дъщеря на шах Аббас.

Минала една година. Пристигнала вест, че шахът се завръща. Едва тогава младата невеста разказала на мъжа си, как е подменила писмото.

– Днес ще посрещнем баща ми. – рекла тя. – Когато приближи до теб, подай му своя кинжал и  кажи: “В твоя власт е да ни отсечеш главите.”

Приближил се шах Аббас към двореца. Всички излезли да го посрещнат. Видял предсказателят младежа, който се родил в семейството на бедняка и най-малката щерка на шаха. Плеснал с ръце Бахлул, разсмял се.

– Защо се смееш? – разтревожил се шахът.

– Сбъднаха се предсказанията ми! Виж, кой те посреща!

Разгневил се Аббас, развикал се:

– Ще ги убия и двамата!

– В твоя власт е да ни отсечеш главите! – рекъл момъкът и му подал кинжала.

Бахлул застанал пред шах Аббас и рекъл:

– Успокой се! Нека да живеят, за да славят името и да продължат славния ти род! Твоят и на падишаха!

– На падишаха? – учудил се Аббас.

– Зет ти е осиновен от падишаха Чимечин! – усмихнал се мъдрият Бахлул.

Нямало, какво да стори шах Аббас, наложило се да се примири със съдбата.

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към следващата татска приказка “Славеят и Враната”.

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.