Селянинът, графът и камбаната

 

Селянинът, графът и камбаната
Австрийска приказка

Живял някога богат граф. В мед и масло се къпел, както казва народът. Не зачитал законите на своята страна. Пет пари не давал за тях. Всичко трябвало да става според неговите заповеди – всички мигом да изпълняват желанията и капризите му.
Веднъж графът отишъл на разходка и видял накрай гората малка къщурка. Харесал графът селския дом, огледал го отвсякъде и влязъл в двора. На вратата на дома излязъл стопанинът. Поздравил го графът и казал:
– Ей, стопанино, продай ми дома си! Няма да се пазаря за цената. Ще ти платя, колкото трябва.
Селянинът без да се замисли отговорил:
– Не, ваше благородие. Няма да продам дома си. Тук са живели предците ми, искам и аз тук да живея до края на дните си.
– Давам ти срок до утре. Размисли добре.
Метнал се господарят на коня си и препуснал. Смятал, че селянинът ще се помами от обещаната голяма цена или ще се уплаши и ще продаде дома си.
Селянинът дори и не погледнал след него, поклатил глава и си помислил: “Нищо няма да постигне графът.”

На следващия ден рано-рано, преди да се зазори, конят на графа зачаткал с копита, графът ударил с камшика си портата и извикал:
– Е, какво реши?
Селянинът, който вече работел в градината, изправил снага и спокойно отговорил:
– Държа на думата си, ваше благородие. Оставам в чифлика. Няма да продам дома си.
Разгневил се графът, развикал се:
– Ще продаваш ли?! Ако не се съгласиш с добро, на себе си се сърди. Тъй или иначе домът ти ще бъде мой.
Поклатил глава селянинът и казал:
– Държа на думата си. Няма да продам дома на предците си.
Едва не се пръснал от гняв графът. Пришпорил коня си и препуснал.
Известно е: богаташът е като рогат бик – разгневи ли се, помита всичко пред себе си.
Хукнал графът – право при съдиите, щедро ги дарил, жалбата му да разгледат, селянина да принудят имота си да му продаде. Знаели съдиите – графът е най-богатият, ако му помогнат, ще ги позлати. Извикали стопанина в съда.
– Ще продадеш ли имота си на графа?
– Не! – твърдо отговорил селянинът.
– Ще има дело. Графът ще те съди.
– Да ме съди, щом иска.
Всички съдии хитрини измисляли, на кривото – право казвали, само и само да угодят на графа. Мине не мине ден, викали селянина в града. Това струвало много пари. Затънал в дългове стопанинът. Накрая съдиите решили да изгонят човека от дома му, чифлика на графа присъдили.
Останали му на стопанина само сто гулдена. Като обявили присъдата, той казал на съдиите:
– Щом на земята няма справедливост, то дано в небесата да има.
Разсмели се съдиите:
– Справедливостта отдавна е мъртва – и на земята и на небето.

avstr_p_u_sgk

Замълчал селянинът, излязъл от съда, право при пастора в църквата отишъл. Като го видял, божият служител се зарадвал, поздравил го:
– Здравей, Ханс! Добре дошъл!
– Добре заварил! Но не идвам с добри вести.
Разказал той всичко на пастора и накрая рекъл:
– Само сто гулдена ми останаха. Вземи ги. Знам, че толкова струва тук, в града, голямата камбана да звъни за умрял човек. Нека камбаната сега да звъни заради мъртвата справедливост. Но нека звъни дълго, много дълго и силно.
Взел пасторът парите, извикал помощника си, качили се те на камбанарията. Зазвъняла голямата камбана. Звъняла много по-дълго от обичайното. Започнали хората да се чудят: Кой ли е умрял? Събрали се на площада. Разбрали, какво се е случило. Възмутили се от алчността на графа и несправедливостта на съдиите. Развикали се, искали възмездие.
Изплашили се съдиите, върнали на селянина неговия чифлик и родния му дом. А графът? Кой знае, сигурно се е пръснал от яд и злоба.

 

Източник:
http://www.fairy-tales.su/narodnye/avstrijjskie-skazki/155-krestjanin-graf-i-kolokol.html
Превод и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Снимката е от сайта: https://pixabay.com/bg/

 

Към следващата австрийска приказка “Тайнственото подземие – 1“.

Към индекса “Австрийски приказки“.

Към индекса “ППриказки от други народи“.