Крузимюгели – 1

 


Първа част на австрийската приказка “Крузимюгели”

Живял някога крал, който пожелал да се ожени за жена с черни като смола коси и тъмни като нощта очи. Дали е висока или ниска, слаба или дебела, това не го интересувало. Само очите и косите ѝ да са черни! Глашатаите разгласили заповедта на краля – в двореца да се явят всички чернокоси и чернооки девойки. Скоро градините на замъка се изпълнили с красавици – една от друга по-хубави. Много момичета – и бедни и богати искали да се омъжат за краля. Но…уви! На някои косите не били достатъчно черни, други имали светли очи, а трети… идвали с перуки. С една дума, кралят все не успявал да си избере невеста.
Един въглищар минал с дъщеря си покрай крепостните стени. Като видяла тълпата, девойката запитала:
– Тате, защо са се струпали всички тези красавици пред портите на замъка?
– Кралят си избира невеста. Иска да е чернокоса и черноока.
А щерката на въглищаря имала коси по-черни от най-черните въглища и очи по-тъмни от най-тъмната нощ.
– Моля те, пусни ме да ида и аз. – помолила тя баща си.
– Да не би да се надяваш, кралят да избере за жена въглищарска дъщеря?! Не си чак толкова глупава!
– Не, тате. Искам само да разгледам двореца.
Бащата разрешил на щерка си да се поразходи и тя бързо се шмугнала покрай стражите. Като се приближила до двореца, срещнала мъничко човече – джудже, което рекло:
– Зная, че искаш да станеш кралица. Мога да ти помогна. Но как ще ми се отблагодариш?
– Какво ли бих могла да ти дам…?! Нищо си нямам.
– След три години ще дойда. Ако не изречеш името ми – Крузимюгели, ще те отведа с мен. Моя ще бъдеш. Съгласна ли си?
Замислила се девойката: “Ама че глупаво джудже! Та нали то току-що ми каза името си?!” Засмяла се и рекла:
– Приемам.
И въглищарската дъщеря радостно се затичала към замъка. Джуджето гледало след нея, доволно потривало малките си ръчички и злобно се усмихвало.

Kruzimiugeli

Към втората част на австрийската приказка “Крузимюгели – 2