AEDVIL

Дъщерята на владетеля Зарзанд

Арменска приказка – втора част – звукозапис 2

Всичко сторил Аслан тъй, както му рекла старицата: приспал майката на Белия Дев, взел миртовата клонка, метнал се на коня и препуснал към пещерата. Три дни не се спрял, на четвъртия чул: препуска някой след него. Ах-а да го догони. Изведнъж конят заговорил с човешки глас:

– Разпилей брашното зад нас.

Послушал го Аслан – изсипал брашното. Вятърът го разпилял далече, далече – от хоризонт до хоризонт. И мигом навсякъде се извисили дървета – гъста, непроходима гора израснала зад ездача. 

Цял ден и цяла нощ препускал Аслан. Пак чул – Белият Дев пристига.

– Е, налага се да се бием и да го сразим. – рекъл конят и се обърнал срещу нападателя.

Замахнал Аслан, с един удар на меча отсякъл една от трите глави. Хвърлил се напред разяреният Дев, но конят отскочил и го блъснал силно. Момъкът отсякъл и втората глава. Белият Дев отчупил голяма канара от скалите, метнал я срещу Аслан, но той я отблъснал с щита си и тя се стоварила в пропастта. Дев се опитал да отчупи още по-голяма канара, но не успял. Аслан замахнал и отсякъл и третата глава.

Препуснал момъкът към пещерата. Гледа – огромно езеро се появило пред него.

– Майката на Белия Дев го е поставила тук. Изтръгни три косъма от гривата ми! – рекъл Огненият кон.

Тъй и сторил Аслан – откъснал три косъма, хвърлил ги във водата и те мигом се превърнали на стабилен мост. Преминал по него конят, спрял пред пещерата. Ударил Аслан по скалата с миртовата клонка и извикал:

– Камъко, Камъко, отвори се! Пусни дъщерята на владетеля Зарзанд! 

Изскочила девойката от своята каменна тъмница и радостно се втурнала към Аслан. Благодарила му.

– Дъще на цар Зарзанд, – рекъл момъкът. – не толкова аз ти помогнах, колкото една бедна старица. Позор за нас, ако я забравим и не я вземем с нас в двореца на твоя баща.

Вдигнал Аслан девойката на седлото зад себе си, препуснал конят и скоро се завърнали при гостоприемната стопанка. Излязла тя от бедната си къщурка, много се зарадвала, като ги видяла. Щом я поканили да тръгне с тях, бързо събрала вещите си и рекла:

– Вие ще препуснете с Огнения кон. Аз няма да изостана.

Смъкнала тя от главата си своята забрадка, разстелила я на земята, стъпила върху кърпата си и полетяла след тях.

Край границата на царството си страховитият владетел Зарзанд бил поставил надеждна охрана, която не пуснала дъщерята на царя и нейните спътници.

– Е, какво пък, – рекла старицата. – Ще полетим по въздуха.

Разстелила тя големия си шал, събрали се и тримата върху него, заедно с коня! Издигнали се високо, високо в небето. Шалът мигом ги пренесъл над всичките седем планини.

Аслан искал да отиде при царя, но девойката го спряла:

– Не отивай! Всички назири-везири ме искаха за синовете си. Ако разберат, че ти си мой жених, ще ти навредят.

Старицата рекла:

– Почакайте, първо аз сама ще ида при царя.

Девойката ѝ дала своя медальон, с портрета на майка си.

– Ако не ти повярват, – казала тя. – то покажи този медальон и кажи: “Баща ми е най-могъщ, майка ми е най-нежна.” Така обичах аз да говоря, когато бях малка. Който чуе това, няма да се усъмни – ще повярва, че наистина аз съм те пратила.

Пристигнала старицата, седнала на камъка пред двореца, дето било прието да сядат сватовете. Излязъл един слуга и я запитал:

– Какво искаш, бабо?

– Дойдох да сватосам щерката на цар Зарзанд.

– Но той няма дъщеря?!

– Как тъй да няма?! Води ме при царя!

Съобщили на владетеля. Той се ядосал, развикал се:

– Коя е тая безумна старица?! Как смее да се надсмива над мъката ми?!

Погледнал я отдалече и понечил да се върне обратно в царските покои. Но старицата извикала:

– Баща ми е най-могъщ, майка ми е най-нежна!

Като чул тези думи, царят веднага заповядал да пуснат старицата в двореца.

– Стара жено, – рекъл владетелят. – Дев отвлече щерка ми. Нямам вече дъщеря. От много години тъгувам за нея. Откъде знаеш думите, дето тя обичаше да повтаря, когато беше малка?

– Тя сама ми заръча, какво да ти река. И ми даде това. – Старицата показала медальона.

Като го видели, царят и царицата изгубили ума и дума от радост. Голяма сватба вдигнали. По време на пира дотърчал царският коняр и рекъл:

– В конюшнята стършел долетя. Разтревожи конете. Страхуваме се, да не се разбеснеят.

Щом чула това, старицата разбрала, че стършелът не е долетял сам, а го е пратила с магиите си майката на Белия Дев.

Решила да предпази Аслан. Отишла в конюшнята, запалила две сухи пръчки, изгорила досадния стършел. 

През нощта, когато всички заспали, старицата тихичко се промъкнала в спалнята на младите. Чула тихо шумолене. Огромна змия пълзяла към леглото. Хванала старицата остър тризъбец, забила го право в главата на змията. Изпищяла змията, издъхнала. Развалила се магията. 

Появила се майката на Дев. Тя се била превърнала на змия. Искала да погуби Аслан и принцесата. Но сега и тя била мъртва. Развалили се всичките ѝ магии.

Царят и Царицата оказали големи почести на старицата.

Седем дни и седем нощи пирували.

Те постигнали целите си. Дано и вие да ги постигнете.

Източник: сайта http://www.fairy-tales.su/narodnye/

Превод от руски език М. Дюлгерова.

Към следващата арменска приказка – “Защо Лукът станал горчив?”.

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.