AEDVIL

Как младежът си купил брада

Татска приказка

Живял някога стар търговец. Имал си той само един син. Когато синът станал на шестнайсет години, рекъл на баща си:

– Тате, вече съм голям. Искам да опозная света, да разбера, как живеят хората в другите страни.

– Малък си още! Никъде няма да ходиш!

Настоявал синът, дълго убеждавал баща си – накрая той му дал хиляда ершефи, благословил го и го изпроводил с един търговски керван.

След дълъг път през планини и долини, търговският керван достигнал един богат град. Там имало много пазари и сергии, където продавали порцелан и коприна. Синът на търговеца останал в този град, а керванът продължил по пътя си. Обиколил момъкът всички пазари и сергии, но не намерил нищо, от което би могъл да спечели.

Преминал веднъж край един гадъйкан[1] и видял, че под сянката на вековен чинар седят хора и играят на табла. Един от играчите бил с голяма рижа брада. Сигурно и самия Маллах[2] не е имал такава разкошна брада! Човекът явно много се гордеел с нея, току я поглаждал.

Забелязал момъкът, че всеки, който мине почтително поздравява играча, а той в отговор само кимва. Доближил се синът на търговеца, поздравил и се загледал в брадата му. Играчът забелязал това и запитал:

– Защо си се вторачил в мен?

– През много градове минах, – отговорил момъка. – много брадати хора видях, но такава прекрасна брада, като твоята, уважаеми, никъде не видях. Продай ми я, ще ти платя толкова, колкото поискаш.

Брадатият се разсмял, поласкан и възкликнал:

– Ама че шегаджия!

Но синът на търговеца не се отказвал:

– Ще ти платя хиляда ершефи[3]! А и повече! Давам две хиляди!

– Но защо ти е брадата ми?

– Всичко си имам, само такава брада си нямам.

Очите на играча алчно заблестели. Съгласил се да продаде брадата си – дали на шега или заради многото златни монети, кой знае… Започнали да се пазарят, подписали договор, отишли да го заверят при управителя на града. После момъкът казал на брадатия:

– Трябва да се връщам в родния край. Баща ми ме чака.

– Ами брадата?

– Уважаеми, тя вече е моя. Ако искам – ще я взема, ако не – няма.

Сбогувал се момъкът с брадатия и се завърнал у дома. Баща му го запитал:

– Какво ново? Покажи, какво си напазарувал.

Синът отговорил:

– Засега няма, с какво да се похваля, но след няколко дни ще пристигне керван с порцелан и кристал.

На разсъмване синът отново заминал за града, където живеел брадатия богаташ. Пристигнал момъкът, точно в разгара на някакъв празник. Един минувач му казал, че целият град празнува рождения ден на богаташа. Стигнал момъкът до дома му, слугите го завели в залата, където пирували всички видни хора: управителят на града – в дясно от рожденика, до него телохранителя му, в ляво – хакима – най-влиятелният човек на падишаха. Всички управители на съседните градове също пирували там. Рожденикът пие рог след рог и поглажда рижата си брада.

Влязъл в залата синът на търговеца, приближил се до телохранителя и го помолил да се премести. Седнал до управителя на града. Гостите били поразени от дързостта на младежа, но никой не посмял да му попречи. Богаташът никак не се зарадвал, но все пак наредил да сервират на наканения гост.

– Благодаря, нищо няма да ям. Да ми донесат само бои и блюдо с вода.

Донесли му. Синът на търговеца разтворил боите и започнал да боядисва брадата на богаташа с различни цветове.

Гостите нищо не могли да разберат и мълчали, а рожденикът само въртял глава – дума не можел да издума.

Управителят на града не издържал, излязъл от залата и наредил да доведат при него рожденика – богаташ. Двамата предложили на момъка две хиляди ершефи, за да развали договора. Синът на търговеца отговорил:

– На мен пари не са ми нужни, трябва ми брадата, която той ми продаде.

– Пет хиляди ершефи ще ти платя, за да развалим този позорен договор!

– Не ми трябват пари! А с брадата ще правя, каквото си искам!

– Давам десет хиляди! – креснал богаташът.

Получил момъкът парите и си тръгнал. На следващия ден закупил кристал и порцелан за цял керван. Завърнал се у дома.

– Какво донесе, сине? – запитал баща му.

– Кристал и порцелан за десет хиляди ершефи.

– Откъде взе толкова много пари?

Разказал синът, как надхитрил алчния богаташ с рижа брада. Засмял се бащата. Скоро всички научили, какво се е случило.

Всички се смяха, докато ми разказваха. Аз също се смея, докато ви разказвам. Смейте се и вие.

Трупали се хората да купуват кристал и порцелан, добри пари спечелил търговецът, рекъл:

– Виждам, че си мой достоен син! Умна глава имаш, ще можеш добре да търгуваш! Мога да ти се доверя.

Когато остарял, бащата оставил сина си, сам да върти търговията и вярвайте – той добре се справил!

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към татската приказка “Синът на бедняка и дъщерята на шах Аббас”. 

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.