AEDVIL

Бежон и Менежон

Пета част

Разказала Менежон, как баща ѝ заповядал да опънат въже от брега до прозореца ѝ, как много младежи загинали заради неговата приумица, как Бежон успял да стигне до нея, как го обикнала, как Ершефийон наредил да го затворят в ямата, как тя му носела храна през всички тези години на страдание.

Жените изкъпали Менежон, облекли я в нови дрехи. Бонуш поискала от брат си неговия пръстен, сложила го на дъното и сипала отгоре ориз, сготвен с месо.

– Дъще, – рекла тя. – занеси храната на Бежон. – Като види пръстена, той ще те попита “Откъде взе този пръстен?” Отговори му, че са пристигнали неговите близки и утре ще го освободим от ямата.

Снахата изпълнила всичко, както ѝ заръчали и вечерта се върнала в хана.

На сутринта Рустам с една ръка преместил огромната скала и я захвърлил далече в морето.

– Бежон, сине, дръж въжето!

– Тате, няма да изляза от ямата, докато главата на мъжа на твоята сестра е на раменете му!

– Какви ги говориш?! …

– Тогава си вземи въжето и си върви!

– И сто години да останеш в ямата, няма да отсека главата на мъжа на Бонуш.

Върнал се в хана Рустам – сърдит и разстроен, дума не продумвал.

А в това време Менежон ридаела края ямата.

– Менежон, защо плачеш? Успокой се! – извикал Бежон от дъното на ямата.

– Как да не плача, толкова мъки изтърпях, докато чаках близките ти…

– Добре, ако още веднъж дойдат, ще изляза от ямата.

Изтичала Менежон при Рустам, паднала на колене, помолила го:

– Елате, извадете Бежон от ямата! Простете му, заради мен.

Тръгнали всички, извадили Бежон, а той размахал меча и сабята си, искал да отсече главата на мъжа на Бонуш. Спрял го Рустам, ударил плесница на сина си. Жените се намесили, успокоили бащата и сина, помирили ги.

После всички се отправили към двореца на Ершефийон. Бежон извикал падишаха на двубой:

– Злодей, излез на площада! Бъди мъж! Не се крий зад стражите си!

– Като въшка ще те размажа! – заканил се Ершефийон.

Като чул, как падишахът обидил сина му, Рустам сграбчил сабята си, но Бежон го спрял:

– Успокой се, тате, аз сам ще си разчистя сметките с него. Ако си мъж, Ершефийон, ела де се бием! Мъжете не си хвърлят думите на вятъра.

Нямало що да стори падишахът – излязъл на площада. Започнали да се борят. Тръшнал го Бежон на земята, после го метнал в ямата. Нахвърлял там и неговите везири и векили.

– Да пукнете дано! – проклел ги.

– И без твоето проклятие – ще загинат. – рекли мъдрите старци. – Придворните на падишаха никой не ги обича. А без любов човек не може да оцелее.

Започнали хората от града да молят Бежон, падишах да им стане.

– Скъпи мои, не мога да остана. Завръщам се в падишахството на дядо си. Вие сами изберете, кой да ви управлява.

– Който и да е, само справедлив да е!

Поканил Бежон приятелите си от чай-хана. Избрали за падишах собственика на хана, а приятелите му – за везири и векили.

– Те ще управляват справедливо, няма да ви подведат. – рекъл Бежон и се сбогувал с всички.

На сутринта цялото семейство тръгнало на път. Рустам изпратил брата на сестра си, да занесе на Зол радостната вест за благополучното им завръщане. Старецът наредил зурните да свирят, барабаните да бият. Всички били щастливи. Но най-много се радвал старият Зол. Прегърнал внука си, а той му разказал, как убил предводителя на злите духове, как отсякъл главата на дев и я турил в хурджуна, как зетят го измамил.

– Не ми трябва такъв зет! В рода ни никога не е имало такъв подлец! – възмутил се Зол.

Бежон откъснал една ябълка от дървото, метнал я и улучил зетя в гърба – той тъкмо се опитвал да избяга. Ябълката преминала през тялото му и изскочила от гърдите. Зетят паднал и вече не станал. Видял Рустам, че неговия син убил мъжа на сестра му, извадил сабята си и се насочил към Бежон – да му отсече главата. Бонуш преградила пътя му и рекла:

– Правилно постъпи сина ти. Заради мъжа ми, седяхме в пепелта – Бежон оплаквахме години наред. Прибери сабята си! Момчето защити честта на рода ни!

Довел Бежон красивата си невеста. Харесал я дядо му не само заради красотата, но най-вече заради храбростта и верността ѝ. Голяма сватба направили – четирийсет овена опекли, четирийсет делви с вино изпили, четирийсет дни и нощи пирували.

Хората разказват, че Зол дал дъщеря си Бонуш за жена на дервиша.

И заживял щастливо родът на Зол. Работели много, но всичко си имали. Който трябвало да се задоми – сватба вдигал; пазели честта на рода си -всеки получавал това, което заслужава. Разказах тази история, та който трябва – да я узнае, а който иска – да се поучи.

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.