Бежон – 4

 

Бежон и Менежон

Четвърта част

 

Препуснали ездачите, като вятър летели конете им. Скоро стигнали до дома на Бонуш – дъщерята на Зол. Извикали:

– Бързо! Баща ти те вика! Заръча да ти кажем: “Дори чаша с вода към устата си да поднася дъщеря ми, да я остави, да се метне на коня, веднага да дойде при мен!”

– Какво се е случило? – разтревожила се тя.

– Не знаем. – отговорили ездачите.

Бързо свалила Бонуш траурните дрехи, които носела от деня, когато племенникът ѝ Бежон изчезнал. Облякла бойни доспехи, метнала се на коня и без дума да издума пред мъжа си, препуснала към бащиния дом. Мързелив, но любопитен бил мъжът на Бонуш, тръгнал след нея, но пътувал много по-дълго.

 

А Бонуш вече стигнала у дома.

– Тате, какво се е случило? – извикала тя, още щом скочила на земята.

– Чуй песента на дервиша!

Засвирил дервишът на своя триструнен твердин и запял:

“Менежон, Менежон от падишахство Ершефийон се влюби в Бежон. Бедни Бежон!  Нещастни Бежон! Кой ще те спаси?”

– Тате, докога ще чакаме Бежон?

– Рустам се обиди. Сърдит ми е, напусна дома ни. Кажи, какво да правим?

– Заповядай, да заколят най-големия козел от стадото и да ми дадат кожата му! Довечера Рустам ще бъде тук.

 

Бонуш завързала за всяко косъмче на козела по едно звънче, после загърнала добре кожата и я сложила в хурджун – преметнала го на седлото, яхнала коня и препуснала. Яздела по-бързо от вятъра. Скоро превалила  седемте планини, спряла пред крепостта на брат си. Той вече бил вечерял и легнал да спи. Изкатерила се до комина, загърнала се в козята кожа, започнала да звъни със звънчетата и да вие като вълк в комина.

Чул Рустам страшния вой, запитал:

– Кой си ти, там, на покрива?

– Азраил! Дойдох да взема душата ти.

– Драги Азраил. От седем години не съм виждал баща си. Дай ми още два часа живот, за да отида да се видя със семейството и с баща си. После можеш да вземеш душата ми.

– Добре! Но побързай! Единият ти крак да е тук – другият – там!

Докато Рустам обличал доспехите си, Бонуш се завърнала при баща си.

– Тате, Рустам скоро ще дойде.

Не минали и няколко мига, затреперали земята и небето.

– Рустам препуска насам. – рекла Бонуш и излязла да посрещне брат си.

– Тате, прости ми! Азраил дойде душата ми да вземе. Дойдох да се сбогувам.

– Бате, това не беше Азраил, а аз.

– Как?

– Няма време, да ти разказвам, влез и чуй песента на дервиша!

 

Чул Рустам:

“Менежон, Менежон от падишахство Ершефийон се влюби в Бежон. Бедни Бежон!  Нещастни Бежон! Кой ще те спаси?”

Разбрал бащата, че беда е сполетяла сина му, запитал:

– Къде е синът ми?

Разказал му всичко дервишът. Бързо се приготвили за път – Рустам, жена му, сестра му Бонуш и мъжът ѝ тръгнали да търсят Бежон.

 

В приказките всичко бързо става, но ездачите дълго пътували, дорде пристигнат в падишахството на Ершефийон. Пренощували в хана. На сутринта мъжете отишли в планината, където напразно търсили Бежон. Жените приготвяли храната.

 

И през този ден, както винаги Менежон излязла на пътя, пресрещала керваните и просела милостиня. Видяла, че в хана пристигнали нови гости.

Съжалили я сестрата и майката на Бежон, сипали ѝ супа и вкусен ориз. Красивата девойка изяла супата, завила ориза в скъсаната си кърпа, благодарила и си тръгнала. На следващия ден се случило същото.

Досетила се Бонуш, че девойката прилича на тази, за която им разказал дервишът.

На следващия ден Менежон отново дошла. Нахранили я, но когато се опитала да завие ядене и за Бежон, Бонуш я спряла и запитала:

– Дъще, на кого носиш храна всеки ден?

Менежон изплашено се огледала – помислила, че тези непознати хора ще я отведат при баща ѝ. Разплакала се. И откъде такива големи сълзи?! Като орехи!

– Не плачи, дъще, няма да те обидим. Кажи, на кого носиш храната?

– На Бежон.

Като чули името му, Бонуш и майката на Бежон се спуснали да я прегръщат и целуват.

– Ти си нашата снаха! Дервишът ни разказа за теб.

Скоро се завърнал Рустам, гледа – в стаята потоп от сълзи – жените плачат, прегръщат напозната дрипава девойка.

– Какво се е случило? Казвайте! – разтревожил се Рустам.

– Прегърни снаха си! – през сълзи се усмихнала Бонуш.

Прегърнал Рустам девойката и едва сега забелязал, колко е красива. Просълзил се от радост, като разбрал, че синът му е жив.

 

Към петата част на “Бежон и Менежон – 5”.