AEDVIL

Бежон и Менежон

Трета част

Помислили съветниците и решили – да изкопаят яма, по средата на пътя от дома на падишаха, до къщата на дъщеря му. Покрили я с килими, та зетят да не я види и да падне в нея. Както решили, тъй и направили.

Един ден зетят тръгнал към двореца, стъпил върху килимите и се озовал на дъното на ямата. Слугите търкулили огромна скала върху нея. Хукнали към двореца, разказали на падишаха, че са изпълнили заповедта му.

Зарадвал се Ершефийон, написал писмо на дъщеря си: “Скъпа дъще, по моя заповед хвърлиха мъжа ти в ямата. Той не е достоен за теб. Ще ти намеря истински царски син!”

Менежон отговорила: “Татко, ти причини мъка на много семейства с твоите приумици. Стотици храбреци загинаха заради теб. А с подвига си Бежон ме покори, обикнах го и завинаги ще остана негова невеста.”

Заповядал падишахът да доведат щерка му.

– Ако се противиш на заповедите ми, ще те изгоня от двореца!

– Ще бъда вярна на Бежон!

Изгонил падишахът дъщеря си, с огромен катинар заключил дома ѝ.

На сърцето – камък, в очите – сълзи. Тръгнала Менежон из пазара да продава скъпите си дрехи, а с получените пари купувала храна – по-голямата част в ямата спускала, през малък отвор на скалата. Минали много дни. Нямало вече, какво да продаде, нямало с какво храна да купи. Останала сама красавицата със своята мъка. Добрите хора я съжалявали, давали ѝ по малко милостиня.

Научил за това падишахът, разгневил се, заповядал: “Да се изгори домът на този, който помага на дъщеря ми!” Изплашили се хората, вече не смеели дори да се доближат до нещастната дъщеря на Ершефийон.

Тогава тя излязла на пътя край града и започнала да проси – търговците от чужди земи я съжалявали, давали ѝ храна – по-голямата част тя пак носела на Бежон.

Застудило се, все по-малко кервани преминавали покрай града на Ершефийон. Трудно успявала вече бедната Менежон да намери къшей хляб.

Веднъж срещнала дервиш. Дервишите са странстващи монаси – мюсюлмани, които са дали обет за бедност. Народът ги смятал за магьосници. Дервишът пеел и свирел на твердин – триструнен народен инструмент. Хората го слушали до късно през нощта, дарили го с монети и плодове. Когато се разотишли Менежон протегнала ръка за милостиня. Видял дервишът прекрасната девойка, по-красива никъде по света не бил срещал. Парцалива, измъчена, сълзи блестели в очите ѝ. Съжалил я, дал ѝ няколко монети. Купила тя храна, занесла я на Бежон, както винаги – едва хапнала няколко хапки. Три вечери тя все тъй се прокрадвала в тъмнината и мълчаливо молела дервиша за помощ. Запитал я той:

– Беден съм, но все пак мога да ти помогна. Но защо все късно през нощта идваш, от кого се страхуваш? Кажи, може ли да облекча неволите ти?

Разплакала се девойката и запитала дервиша:

– Откъде идеш? Коя е родината ти?

– Нямам родина. Пея песните си под небето, скитам по света и се моля.

– Знаеш ли, къде е падишахството на Зол?

– Натам съм се запътил, но то е далече – през две планини и две пълноводни реки.

Смъкнала кърпата си Менежон, паднала на колене пред дервиша и го замолила:

– Прости ми, че махнах кърпата си. Досега никой не е виждал косите ми, но ти си божи човек, моля те, като стигнеш в дома на Зол, изпей тези думи:

“Менежон, Менежон от падишахство Ершефийон се влюби в Бежон. Бедни Бежон!  Нещастни Бежон! Кой ще те спаси?”

– Кълна се в гробовете на предците си, ще изпълня молбата ти! Нека небето и земята да ми бъдат свидетели – няма да спра, ден и нощ ще вървя, докато не стигна до дома на Зол, докато не изпълня молбата ти.

Благодарила Менежон и останала пак сама с тежката си мъка. Ден след ден за къшей хляб се молела на пътниците и така успявала да изхранва себе си и Бежон.

Минали няколко месеца. Най-сетне дервишът стигнал до родния край на Зол. Поканили го на площада. Събрали се всички, песните на дервиша да чуят. Запял той: “Менежон, Менежон от падишахство Ершефийон се влюби в Бежон. Бедни Бежон!  Нещастни Бежон! Кой ще те спаси?”

Дотичали бойците на Зол, разказали му за дервиша, който името на внука му в песента си повтаря.

– Почтени Зол, ела и ти на площада! Стига си тъгувал, стига си седял насред пепелта!

– Никакви песни няма да върнат внука ми от страната на мъртвите! Докато съм жив ще го оплаквам!

– Разреши ни тогава да доведем дервиша при теб.

Съгласил се Зол.

Довели дервиша. Запял той, а Зол не се помръдва, лицето му – пепеляво, като пепелта, насред която седи. Скочил Зол, като чул: “Менежон, Менежон от падишахство Ершефийон се влюби в Бежон. Бедни Бежон!  Нещастни Бежон! Кой ще те спаси?”

– Бързо! Доведете дъщеря ми! – заповядал старецът.

Към четвъртата част на “Бежон и Менежон – 4”.