AEDVIL

Бежон и Менежон

Втора част

По пътя спрял край реката – да измие кръвта от сабята си. Срещнал зетя на Зол. Разговорили се. Разказал Бежон, какво се е случило и му показал главата на дев.

– Нося я на дядо. Ще го изненадам.

А зетят си помислил: “Ще се похваля пред стареца Зол. Ще кажа, че аз съм убил дев. Стига само да отпратя Бежон надалече.”

– Ти, Бежон, по-добре побързай! Иди в падишахството Ершефийон – дъщерята на падишаха е чудна красавица. Ще я дадат за жена на този, който докаже, че е доблестен и храбър боец. Вярвам, че ще победиш и красавицата ще бъде твоя. А за главата на дев не се тревожи – аз ще я занеса и ще разкажа на дядо ти за твоята победа.

– Добре. – рекъл Бежон.

Дал му хурджуна и препуснал към падишахство Ершефийон.

Завърнал се зетят на Зол, предал хурджуда и рекъл:

– Аз убих дев – предводителят на злите духове.

– А там не срещна ли Бежон? – запитал старецът.

Тревожел се той за внука си.

– Не. – отговорил зетят.

– Еллег[1]! Навярно дев го е убил!

Зол започнал да се удря в гърдите и да стене. Съблякъл падишахските дрехи, облякъл се в траур, посипал се с пепел и седнал до студеното огнище. В древни времена героите от татските приказки така изразявали скръбта си, така оплаквали загиналите.

А Бежон в това време денонощно препускал. Скоро стигнал до столицата на падишахство Ершефийон.

“Какво да правя? – замислил се Бежон, – тук нямам приятели, никого не познавам… Я да отида в хана. Чай да пийна, да си отдъхна.”

Влязал в чай-хана.

– Салам алейкум! – поздравил.

– Алейкум салам, юначе! – отговорили му постоянните гости в чай-хана.

Поканили го да седне при тях. Почерпили го. След като си похапнал, започнали да го разпитват: Кой е? Чий син е? Защо е дошъл.

– Дълга е нощта. Да пийнем чай. Стопанино, налей на всички силен чай!

Цял самовар с чай изпили. Разказали му за Менежон – дъщерята на падишаха – толкова красива, че като нея няма друга на света. Насред града се извисявал дворецът на падишаха. Дъщеря му живеела далече – дома ѝ бил построен високо в планината. Под прозорците ѝ – морските вълни бушували.

Падишахът заповядал да опънат тънко въже от брега до прозореца на щерка си и обявил:

– Мой зет ще стане този, който успее да премине по въжето от брега на морето до прозореца на дъщеря ми.

От далечни земи пристигали смели и красиви момци, но никой не успял, много от тях загинали.

– Ей, да не си дошъл и ти заради красивата щерка на падишаха?

– Вразуми се!

– Не рискувай!

– Ще пропилееш живота си!

Разтревожили се новите приятели, но разбирали, че няма да успеят да го спрат.

– Не! Какво говорите?! Само ще погледна. Покажете ми мястото на брега, искам да видя това въже.

Завели го. Късно през нощта Бежон си легнал, но рано-рано сутринта вече чакал реда си – искал да си опита късмета.

В десет часа забили барабани, засвирили зурни. Появил се и падишах Ершефийон със своите векили и везири. И мало и голямо се струпало на брега. Всички се вълнували, искали поне за миг да зърнат красавицата. Но още никой не се решавал да тръгне по въжето.

Не издържал Бежон, подскочил и тръгнал по тънкото въже. Новите му приятели се тревожели за него. Когато преминал половината път, везирът и векилът рекли:

– Господарю, това хлапе ще ти бъде зет!

– Не скачай в ямата, без да знаеш, какво те чака на дъното. – разсмял се падишах Ершефийон.

Слънцето достигнало до средата на небето, а хората все още чакали, за да видят, какво ще се случи.

Бежон преминал повече от половината път и спрял да си почине. Тръгнал отново. Вятърът откъм морето залюлял въжето, плъзнал се единият крак на момъка, аха-да падне, но успял да се задържи. Продължил напред. Накрая стигнал до прозореца на красавицата, затанцувал от радост, извикал:

– Ей, дъще на падишаха, отвори прозореца.

– Почакай, трябва да се облека.

Ритнал Бежон прозореца, скочил в стаята. Погледнали се младите и любовта завладяла сърцата им. Заживели заедно и били неразделни.

Долу, край морето, хората се радвали, барабаните биели, зурните свирели.

Свършили страшните изпитания! Нямало вече да загиват младежи заради прищявката на падишаха.

А той място не си намирал от гняв. Мислел си: “Падишахски синове, владетели – ханове, бекове я искаха, а я спечели това хлапе! Дори мустаци още няма!” Свикал своите съветници Ершефийон, заповядал:

– Измислете, как да се избавя от този зет!

Към третата част на “Бежон и Менежон – 3”.