Батразд
Из нартския епос:
Как Батрадз намерил Бурадзаг
Дълго търсили нартите своя враг – Черния Доллау, но не могли да го намерят.
И ето, че веднъж в аул на рода Борат се родило момченце, което нарекли Бурадзаг. Веднъж майка му го оставила на двора – за малко се върнала у дома. Щом влязла в къщи, Черният Доллау тутакси грабнал детето. Майката се върнала на двора, не намерила сина си, развикала се, разплакала се. Събрали се нартите, къде ли не търсили детето – не могли да го намерят. От мъка майката и бащата на Бурадзаг умрели в един и същи ден.
Бурадзаг живеел в дома на Черния Доллау – за месец с година пораснал, след година – на лов ходел, след две – възмъжал. Черният Доллау нищо не му отказвал, само на планината Уарпп не му позволявал да ходи на лов. Веднъж момъкът не го послушал, отишъл тайно там да ловува.
В това време и нартът Батрадз се изкачвал по срещуположния склон на планината. И двамата едновременно стреляли, без да се виждат, само шума от двете стрели чули. Удивил се Батрадз:
– Странно… Така свистят само нартските стрели. Но само аз излязох на лов. Всички нарти са си у дома…
В тоя миг, на върха на планината се показал бял елен. Младежите стреляли едновременно. Спуснали се подир белия елен, срещнали се, видели, че животното от две стрели е убито. Изненадали се, после всеки искал да отстъпи ловния трофей.
– Непознати приятелю, нека еленът твой да бъде, само ми кажи, кой си? – запитал Батрадз.
– Не! Твой е белият елен! Ти приличаш на нарт, а аз много обичам нартите. – отговорил Бурадзаг. – Аз съм син на Черния Доллау. Казвам се Бурадзаг. Моля те, бъди мой гост!
Съгласил се Батрадз. Много му харесал младежа, не можел да се начуди, как е възможно Черният Доллау да има син, който толкова на нартите да прилича. Препуснали, превалили високите планини, стигнали до огромна пещера – в рибя кост построена, пълна с несметни богатства. Посрещнал ги Черният Доллау, запитал:
– Откъде идеш, кой си ти?
– Син съм на нарта Хамыц. Батрадз се казвам. По време на лова се запознах с твоя син. Той много ми допадна, побратимихме се. Покани ме на гости и аз приех, затова съм тук.
Като чул това, Черният Доллау подскочил от злоба, искри полетели от очите му, разтревожил се: “Само гостът да не разбере, че Бурадзаг е нарт, а при най-злия враг на нартите живее! Лошо ми се пише, ако узнае, коварството ми ако разгадае: нартски син срещу нартите да да воюва.” Постарал се Доллау, да скрие омразата и страха си, посрещнал Батрадз, щедро го нагостил, решил, да го дари със стадо мечки, заедно с мечкарите. Рекъл:
– Избери си от моите съкровища – каквото ти хареса – твое е!
– Благодаря за даровете, но за мен най-голям дар ще бъде, ако пуснеш моя побратим – да ми гостува, да му покажа родната страна.
– Ще го пусна, някога… след време, но не сега.
– Тогава няма да приема подаръците ти. – рекъл Батрадз и сам си тръгнал към къщи.
Щом се завърнал у дома, веднага отишъл при Шатана, всичко ѝ разказал.
– Жив да си, Батрадз! Радостна вест донесе. Младежът, с когото си се побратимил, е от нартския род Борат. Черният Доллау го отвлече, когато беше съвсем мъничък. Дълго го търсиха нартите, но не успяха да го намерят. В един и същи ден майка му и баща му умряха от мъка. Вземи със себе си Сырдон, идете и доведете Бурадзаг!
Послушал Батрадз съвета на Шанара, помолил Сырдон, да тръгне с него. Скоро стигнали до пещерата на Черния Доллау. Посрещнал ги той като скъпи гости, наредил овен да заколят. Но Батрадз, с недоволен вид му казал:
– Един овен? За кого по-напред? Та той е само една хапка – под езика ми ще се стопи!
– Не се сърди, скъпи гостенино! Ако искаш, цяло стадо заколи.
– Не съм дошъл тук овни да коля! На гостите това ли им е работата?! – ядосал се още повече Батрадз.
Обидил се Черният Доллау, заплашил нартите:
– Още устата ви на мляко миришат, затова ще ви простя грубите думи, иначе бих ви разсякъл от главата до петите!
Тогава Батрадз рекъл на Сырдон:
– Прости се с Бурадзаг и да си вървим!
Обърнал се Сырдон към младия нартски син, пожелал му:
– Жив и здрав да си, нартски младежо! Ти си син на храбри нарти от рода Борат. По-добре намери бащиния си дом, вместо да се храниш с огризките от трапезата на най-върлия нартски враг.
– Значи ти си ми не само побратим, но и събрат по кръв?! – обърнал се Бурадзаг към Батрадз. – Защо не ми каза веднага?
– Щеше ли да ми повярваш? – запитал Батрадз и сграбчил Черния Доллау.
– Сега, как ти повярвах?! – отговорил Бурадзаг.
Хвърлили тримата нарти Черния Доллау в Черно море, завърнали се в родния край и дълго празнували завръщането на изчезналото нартско момче, което станало силен и храбър младеж.
Източник:
СКАЗАНИЯ о нартах. Осетинский эпос. – Москва : Изд. “Сов. Россия”, 1978, с. 318-320.
Превод и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към осетинската приказка “Благодарният човек”.
Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.