AEDVIL

 

Шеста част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл” – звукозапис 6

 

През нощта обущарят надникнал в работилницата. Видял чирака спокойно да си похапва орехи. “Тоя мързеливец нищо няма да направи. Ех, няма спасение за мен! Утре главата ми ще падне от раменете…” – помислил си майсторът.

На сутринта дошли царските хора и отвели обущаря и чирака му в двореца.

Момъкът извадил от торбата си пантофка – същата като тази на бъдещата невеста. Гледали везири и назири, гледали и не можели да повярват на очите си. Обущарят – също. Но нали спасил живота си! Много не се и замислил. Грабнал петстотинте жълтици, които му дала красавицата, а към тях царят добавил още петстотин.

Годеницата на Ало-Дино го разпознала, зарадвала се, тихо го запитала:

– Няма ли да се разкриеш?

– Когато му дойде времето. – отговорил той и тръгнал след обущаря.

Завърнали се в работилницата. Тогава момъкът рекъл:

– Майсторе, ти обеща да купиш двайсет торби с орехи, а купи само деветнайсет. Няма да работя повече за теб. Отивам си.

 

Тръгнал Ало-Дино през пазара. Срещнал беден старец. Помолил, да го приюти. На следващия ден градът осъмнал обкръжен от вража войска. Пристигнал цар Чачонц. Търсел човека, който откраднал Азаран Бюлбюл.

Най-големият син на царя се метнал на коня си, препуснал към вражата войска. Спрял пред шатрата на цар Чачонц и извикал:

– Аз откраднах Азаран Бюлбюл.

– Откъде го взе?

– Улових го на едно дърво от твоята гора.

– Лъжеш! Върви си!

Втори се отправил към шатрата средният син.

– Аз откраднах Азаран Бюлбюл.

– Разкажи, как стана това!

– Беше тъмно. Една птица долетя и кацна в гнездото. Хванах я.

– Лъжеш! Върви си!

Посрамени, двамата братя се скрили в двореца.

А цар Чачонц заповядал:

– Намерете ми човека, който открадна Азаран Бюлбюл! Иначе, ще разоря цялата страна!

Зачудил се бащата – що да стори?!  Народа си, как да спаси? Та войската му, в сравнение с тая на цар Чачонц била като капка в морето!

 

В това време Ало-Дино изпратил бедняка при царя.

Отишъл старецът, поклонил се ниско и рекъл:

– Царю, отстъпи на моя син коня на Ало-Дино, за да отиде при цар Чачонц.

– Откак са довели коня, никой не смее да се доближи до него. Ако може, нека сина ти да го вземе.

Годеницата на Ало-Дино се досетила, че той е изпратил стареца и помолила царя да изведе коня. Жребецът покорно тръгнал след нея, подушил ръката на стареца и радостно изцвилил. Разбрал, че стопанинът му е наблизо.

 

И тъй, Ало-Дино също пристигнал пред шатрата на цар Чачонц.

– Ти царски син ли си? – запитал го той.

– Царски син съм.

– Ти ли открадна Азаран Бюлбюл.

– Аз, царю.

– Разкажи ми, как стана това!

Момъкът му разказал всичко.

– Значи ти си Ало-Дино?

– Аз съм Ало-Дино.

– Братята ти се оказаха изпечени лъжци. Как да повярвам, че и ти не си като тях?

Извадил Ало-Дино от торбата си бърните и носовете на змейовете.

Тогава цар Чачонц му рекъл:

– С всички твои подвизи заслужи Азаран Бюлбюл. Подарявам ти моята птица.

После събрал войската и напуснал страната.

 

Върнал се Ало-Дино при царя.

– Ще изпълня едно твое желание, момко. Ти спаси народа ми.

– Искам за три часа да ми дадеш властта си. Да имам право аз да съдя и отсъждам.

– Имаш думата ми! – обещал царят.

– Не ме ли позна? – запитал момъкът.

– Не. Кой си ти?

– Аз съм Ало-Дино.

– Ако ти наистина си моят син, накарай птицата да запее! Съживи любимата ми градина!

Приближил се момъкът до хилядогласния славей и тихичко го помолил:

– Запей, моля те! Развали проклятието! Съживи градината!

Птицата запяла, дърветата разцъфтели. Голяма радост настанала.

– Тате, ти ми обеща…

– Да, сине, държа на думата си. Ти ще съдиш и отсъждаш в следващите три часа. Седни на трона.

Заповядал Ало-Дино да извикат братята му. Те всичко си признали.

– Вие не ме убихте. И аз няма да ви убия. Напуснете завинаги нашата страна заедно с жените си.

И братята заминали.

 Ало-Дино и невестата му живели дълго и щастливо, а след смъртта на царя управлявали мъдро и справедливо страната и се грижели за народа си.

 

Приказката “Азаран Бюлбюл” преразказа М. Дюлгерова.

 

Вижте варианти на тая приказка:

На български език, в превод на Дора Минчева, в едноименния сборник на издателство “Народна младеж” от 1983 година.

На руски език:

В сайта: http://www.fairy-tales.su/narodnye/ – «Сказка об Азаран-Блбуле, тысячеголосом соловье»

И “Азаран-Блбул” – в сборниците:

АРМЯНСКИЕ народные сказки. – Ереван : Изд. “Советакан грох”, 1983 г., – 13-28 с.

Съставител Арам Ганаланян.

АРМЯНСКИЕ народные сказки. – Ереван : Изд. “Советакан грох”, 1986, – 3-19 с.

Съставител: С. Арутюнян

Към следващата арменска приказка “Анаит”.

 

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.