Нгалемà – 1

 

 

Нгалемà

Арканска приказка

Арканците са народ от Мянма (Бирма или Мианмар)

Много, много отдавна, в едно далечно село живеели мъж и жена. Прехранвали се с това, че продавали мòун. В Мянма наричат “мòун” повечето тестени изделия: хляб, кифли, баници.

Веднъж жената изпрала полата си, простряла я на слънце – да се суши и я забравила. Седем дни не я прибрала. Разсърдил се повелителят на слънцето и луната (дожаляло му за лъчите, изхабени напразно) и проклел стопанката:

– Ако на тази жена ѝ се родят деца, дано всичките да не бъдат по-големи от палец!

Минало време и жената родила момченце. Заради проклятието, детето не било по-голямо от палец. Затова го нарекли Нгалемà, което значи мъничък като палец.

Напомня ли ви това за Малечко Палечко от европейските приказки?

Като навършил седем години, отвели го в будистки манастир – да се научи да чете и пише. Другите деца му приличали на великани. Вземали го, поставяли го върху дланта си и си играели с него – като че ли е кукла. Обидно му било на момчето да се отнасят с него като с играчка. Молел ги да престанат, но те не го послушали.

 

Веднъж Нгалемà запитал майка си:

– Мамо, защо съм различен? Защо не приличам на другите деца?

Разказала му майката, как забравила полата си седем дни да съхне на слънце. Обяснила му, че повелителят на слънцето и луната се разгневил и я проклел.

– Затова, сине, си толкова мъничък.

– Е, тогава с повелителя на небесата ще воювам. Ще го победя!

Приготви ми мòун за из път!

– Ех, сине, та ти с нашето коте не би могъл да се справиш… Как ще се пребориш с повелителя на слънцето и луната?!

 1_Gospodinova_Viara_Rimushki_veselushki_Georgi_Popov_maca

– В живота не винаги побеждават грамадните. Не само сила и ум е нужен! Не ме спирай! Утре тръгвам на път!

Разбрала майката – няма да може да спре сина си. Приготвила му торба пълна с мòун. Нгалемà я преметнал през рамо. Торбата била десет пъти по-голяма от него, но момчето я понесло, сякаш е лека като перце. Взело то своята свирчица и се отправило към небесните владения.

Вървяло, що вървяло, срещнало лиса. Тя го запитала:

– Нгалемà, ей, Нгалемà! Накъде си се запътил?

– Отивам, лиске, с повелителя на слънцето и луната да воювам.

– А може ли, да дойда с теб?

– Може, лиске, ето, хапни си от моя мòун. – рекло момчето.

Щедро отчупило парче баница, дало я на лисицата. Изяла го тя и станала мъничка, съвсем мъничка! Пъхнал я Нгалемà в торбата и продължил пътя си.

Скоро срещнал огромен тигър – дванайсет лакти дълъг.

– Къде отиваш, Нгалемà? – изръмжал тигърът.

– Отивам да воювам с повелителя на слънцето и на луната. – отговорило момчето.

– А може ли и аз да дойда с теб?

– Може, защо да не може. Ето, тигре, хапни си от моя мòун!

Извадило момчето голямо парче баница. Тигърът бързо, бързо го излапал и станал мъничък, съвсем мъничък. Нгалемà пъхнал и него в торбата.

 

Към втората част на арканската приказка “Нгалемà – 2”.

 

Използвана е рисунка на Георги Попов, илюстрирал книжката:

Господинова, Вяра. Римушки веселушки. – София : Бълг. Художник, 1960.