Изведнъж споровете замряха. Всички притаиха дъх. Втренчиха се в малката маймунка Офи. Тя се бе промъкнала до края на скалата, където се криеше Чудовището.
Офи свали раничката си. Постла върху скалата красива, пъстротъкана кърпа. Постави върху нея погача, китка с росни билки, купичка. Разнесе се ухание на прясно издоено мляко и мащерка.
– Вземи, Хапни си. – Рече Офи. Прибра раничката и си тръгна.
03_06_Трапеза
Купичката мигом се изпразни. Погачата започна да се смалява. Росата засия и изчезна заедно с билките.
– Нали ви казах – змей е! – гарванчето Охи подхвръкна и кацна на полянката от жълти и червени омайничета.
– Хареса росата, която събрахме. Прие да бъде наш змей-сайбия. – От радост омайничето Ори е поаленяло.
– Вече няма да падат градушки. Няма да има суша. – подскача Оли.
– Няма да се страхуваме от бурите. Имаме си змей-стопанин. – с облекчение въздъхва Ом – мъдрото вековно дърво.
Ако споделяш оптимизма[1] им, ако вярваш, че Змеят ще опази гората и планината – иди на № 03_08.
Ако решиш, че първо трябва да се погрижите за малкото Змейче, да го възпитате, за да стане добър стопанин, иди на № 03_07.
– Змеят си е змей! Трябва да внимаваме.
Ако си съгласен с Ох, гарвана-вълшебник, бъди нащрек на № 03_25.
[1]Оптимист е този, който вярва, че ще се справи с трудностите и ще победи.