AEDVIL

Край езерото запъхтяна спира малката круша Оли:

– Къде е змеят?

– Джаф, няма никакъв змей!

– Ох-и! Има! Неуязвим е за нашите копия и стрели.

– В долината…

– Джаф! Вие там долу…

– Видяхме! Чухме! Гърмя, трещя, святка се. Змейовете се биеха, прогониха Ламята.

– Джаф, най-обикновена буря.

– Ох-и! Змей!

– Яви се като вихрушка…- стеснителното червено омайниче Ори най-сетне е набрало кураж да се включи в спора.

– Джаф! Не беше вихрушка. Нито змей.

– Спаси гората и долината от градушката. Доведе дъжда. Напои земята. – горещи се Оли.

– Предпази ме от суграшицата. – допълва Ори.

– Джаф! Опази те скалата. Виж, надвиснала е над теб.

– Первазът е малък – не би могъл да ме запази…

– Хо-о-оп!- скакалецът Опи се приземява върху скалната козирка – точно над цветето. – Достатъчно. Цяла стартова площадка!

Ала този път шегата на Опи никого не разсмива. Спорът се разгорещява.

–  Ох-и! Около скалата на Змея не падна нито капка дъжд![1] Неуязвим е за нашите копия и стрели.

– Джаф! Защото вятърът отвя дъждовните облаци. Въздушното течение ги повлече към другия край на езерото, към водопада. То заобикаля отдалеч Скалàта.

– Възможно е… Има и добри змейове… – Вятърът донесе гласа на Ом – най-мъдрото дърво в долината.

Заговори ли Ом, тихият ѝ глас достига от върховете на планината, до най-отдалечените кътчета в низината, та чак до брега на морето. Мъдра е Вековната Мура Ом. Много е живяла. Много е видяла. Много е препатила. Помни дори времето, когато змей е бил стопанин на езерото и долината.

– Змей-сайбия? За който ни разказваше, когато бяхме малки? – Мама Йоли се усмихва, а щерката ѝ Оли нетърпеливо я прекъсва.

– Какво значи “сайбия”?

– Стопанин – отговаря Скàлата – “сайбия” е турска дума.

– Джаф! Какъв ти стопанин?! Едва не ни умори от студ.

– Добрите змейове се грижели да има дъжд – тих и спокоен – да напои земята, да съживи гората.

– Да не би суграшицата да е “тих и спокоен, напоителен, дъжд”? – Опи иронизира Скàлата. Подскача и тупва до голямо ледено зърно. – Едва не ме размаза – вижте, още не се е стопило.

– Змейовете-стопани пазели своето землище от бури, градушки и от своите крадливи събратя….

– Своето?! – Старият гарван Ох, таткото на Охи,  вторачва пронизителния си поглед в Скалàта.

От този поглед се смразяват и най-щурите палавници в гората. А появи ли се ледено-стоманената нотка в гласа му – всичко живо замлъква. Но не и Скалàта.

– Да. – отговаря тя невъзмутимо.

– Искаш да дадем родната си гора на някакъв си змей, дошъл, кой знае откъде. – В гласа на гарвана-вълшебник сякаш плуват ледени планини – айсберги…

– Гората не е само ваша… – обажда се и Ом. – Живеем заедно. Помагаме си. Вие – птиците – ни пазите от гъсениците. Ние – дърветата – сме дом за вас.

– Защо да не приютим и опитомим един млад змей?! От него може да излезе добър змей-сайбия…

Мама Йоли е вечен оптимист. И най-голямото чудовище е готова да приласкае. И Оли е като майка си – винаги търси доброто. Ето и сега – сочи рисунката на Ави.

– Вижте очите му – съвсем като човешки са![2]

– Тъжни и уплашени. – тихото гласче на червеното омайниче Ори май накара всички да се замислят…

Преди да вземеш решение може да прочетеш и епизод № 03_05.

Помисли добре! Дали ще се довериш на младия змей? Да? Тогава продължи на № 03_06.

Ако си мислиш:” На змей вяра да нямаш!” – иди на № 03_26.

Ако смяташ, че това не е змей, а риба – отплувай към № 03_19.

Ако си се запознал с тайното оръжие и вече си го приложил, сравни своите записки с тези на Оли – виж, как тя го използва на № 03_41.

Каквото и да решиш, не забравяй да запишеш в дневника на приключението, че тръгваш от тук! Записвай номерата на епизодите, които си прочел. Всеки епизод ти носи по 1 точка вълшебна сила.