Трета част на чеченската приказка
“Тримата братя, трите вълшебни коня и трите хански дъщери”
Завърнали се в родния аул. Али се преструвал, че дори и не е помислял да излиза от къщи, запитал:
– Кой победи днес? Кой е женихът на средната дъщеря на владетеля?
И пак братята му казали:
– Защо ти е да знаеш? Млад си още! Приличаше на теб.
– Какъв кон яздеше! Ти никога през живота си такъв кон няма да видиш!
На третия ден братята тръгнали на път още преди да се зазори. Али още спял. Щом братята му се отдалечили, той потъркал рижия косъм и огненогривият кон пристигнал.
– Готов съм да ти служа! Накъде ще заповядаш да полетя?
– Няма да летиш до замъка – по пътя ще препускаш.
Скоро изпреварили по-големите братя. Поздравил ги Али. Те пак не го познали, дълго гледали след него:
– Колко прилича на брат ни!
А Рижият кон препускал, с вятъра се надбягвал, под копитата му искри излитали. На завоите гризял юздите от нетърпение.
Когато стигнали до замъка още било много рано, но дворът вече бил пълен с джигити. Много от тях пристигнали от далече и нощували тук. Пристигнали и братята на Али, но в суматохата дори не го забелязали.
Най-сетне се показал владетелят, мълчаливо огледал джигитите и заговорил:
– Най-малката си дъщеря ще дам за жена на този от вас, който препускайки с все сили, успее да грабне овена, от дъното на кладенец, дълбок шейсет и три лакти.
Смутили се всички, развълнувано зашумели:
– Възможно ли е в тесен кладенец, на такава дълбочина ездач да препуска?!
– Явно, решил е владетелят да не омъжва най-малката си дъщеря!
– Защо поставя такава неизпълнима задача?
Отдръпнала се тълпата.
Али също се смутил, но Рижият кон го успокоил:
– Нищо, ще се справим! Не ме жали! Удари ме с камшика! Викни тъй, че не само хората, но и дърветата до земята да се превият. И се дръж по-здраво за гривата ми!
Изскочил конят от тълпата и полетял към кладенеца, дето слугите спуснали овена. С предните си нозе конят дълбаел пръстта, със задните я отхвърлял далече. Мигом до дъното стигнал, сграбчил рога на овена, но рогът се счупил. Паднал овенът обратно в кладенеца. Само най-малката дъщеря видяла, какво става и извикала:
– Дръж овена за руното!
Чул я Али, върнал се пак на дъното, сграбчил вълната, измъкнал овена от кладенеца, тръшнал го насред двора на замъка, пред владетеля.
– Ето, кой е достоен за любимата ми най-малка дъщеря! Сватбата ще бъде след три дни! Ела след три дни, момко!
Препуснал Рижият кон, завърнал се Али у дома. Когато пристигнали братята му, той шетал из двора, сякаш нищо не се е случило. Отново запитал:
– Кой победи в състезанието? Кой е женихът на най-младата дъщеря на владетеля?
– Защо ти е да знаеш? Млад си още. Ех, на какъв прекрасен кон яздеше, джигитът! Женихът на теб приличаше.
Не се стърпял Али, извадил черния, белия и рижия косъм, потъркал ги и мигом се появили трите коня. Братята ахнали удивени. Започнали да молят Али да не им се сърди за това, че все за малък го смятали и със себе си не го взимали.
– Баща ни заръча задружно да живеем. Мислехте, че само вие сте храбри джигити. Но аз не съм забравил думите на баща ни: “Лесно е да си лош. Трудно е добър да бъдеш.” Ще постъпя тъй, както би искал тате. Братя сме и по братски ще ви даря. Изберете си по един кон, а като отидем на сватбата, всеки от нас ще посочи девойката, която най-много му се нрави, ако и девойките ни харесат – невести ще ни станат.
Тъй и направили – след три дни се метнали на конете и пристигнали в двореца. Най-големият избрал най-голямата дъщеря, средният – средната. Али си харесал на-младата дъщеря. Тя била не само най-красивата, но и най-добрата. Помнел той, как със съвета си му помогнала да извади овена от кладенеца.
Три дни празнували сватбите. Дарил ги владетелят със скъпи дарове. Метнали се на конете, поставили невестите пред себе си, тръгнали към родния аул. Завърнали се у дома, заживели задружно и щастливо.
Из сайта: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Виж и: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 28-33.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата чеченска приказка “Трите перли”.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.