Трите перли – 1

 

Първа част на чеченската приказка

“Трите перли”

 

В древни времена живял един баща с тримата си сина. Преди смъртта си им рекъл:

– Синове мои! Пет-шест дни след смъртта ми, намерете ключа, изровете сандъчето, заровено под крушата в двора ни и справедливо разделете това, което съм ви оставил.

Най-младият брат бил и най-нетърпелив. Едва положили баща си в гроба и той затършувал из къщи, намерил ключа. През нощта изровил сандъчето, отключил го, видял вътре три прекрасни перли. Откраднал едната, затворил сандъчето, заровил го пак под крушата.

След пет дни, най-големият брат казал на най-младия:

– Намери ключа, за който ни каза тате!

Изровили сандъчето, отворили го и видели вътре само две перли.

– Тук трябваше да има три. Някой от нас е откраднал едната. Баща ни беше мъдър човек, знаел е, че не бихме могли справедливо да разделим две перли. Сигурно е оставил по една за всеки от нас.

Решили братята да отидат при един мъдър човек в съседния аул, с него да се посъветват. Вървели, вървели, най-големият брат рекъл:

– По този път е минала камила, без стопанина си.

– Наистина. – обадил се и средният брат. – Тази камила е куцала с левия крак.

– Била е сляпа с дясното око. – добавил най-младият брат.

 

Скоро братята срещнали стопанина на камилата. Най-големият брат го запитал:

– Камилата си ли търсиш?

– Да. – отговорил камиларят.

– Тя куца ли с левия заден крак? – запитал средният брат.

– Да, куца.

– И не вижда с дясното око. – добавил най-младият.

– Да, вярно е.

– Не сме виждали камилата ти. – рекли тримата братя.

Камиларят не им повярвал.

– Върнете ми камилата! – развикал се той.

– Как да ти я върнем, като дори не сме я виждали! – ядосали се братята.

Започнали да спорят. Решили да отидат при мъдреца, спора им да разреши.

 

Стигнали до дома му. Той ги запитал:

– Какво ви води насам.

– Ние сме трима братя, но преди да ти разкажем, защо сме дошли, молим те, разреши спора ни с този човек – обвинява ни, че сме откраднали камилата му.

Мъдрецът разпитал стопанина на камилата.

– Търсех камилата си. На пътя срещнах тия тримата. Най-големият ме запита: “Камилата си ли търсиш?”. Средният: “Тя куца ли с левия заден крак?”. Най-младият: “И не вижда с дясното око?”. Щом знаят толкова много, значи са виждали камилата ми. Сигурно те са я откраднали.

 

Мъдрецът запитал братята:

– Е, какво ще кажете?

– Не съм виждал камилата му, но забелязах, че е пасла трева покрай пътя. Досетих се, че е скитала без стопанина си. Камиларите не пускат камилите да пасат, пришпорват ги да вървят по-бързо. Чак когато спрат да нощуват край поток или извор, ги оставят да пасат на някоя поляна. – обяснил най-големият брат.

– И аз не съм виждал камилата му. Забелязах три дълбоки следи, следата на задния ляв крак едва се виждаше. Затова предположих, че камилата куца. – добавил средния брат.

– Забелязах, че камилата е пасла трева само от лявата страна на пътя, затова допуснах, че не вижда с дясното око. – рекъл най-младият брат.

Мъдрецът погледнал строго камиларя и казал:

– Тези хора са умни, затова са разбрали, че пред тях е вървяла камилата ти. Те не са я откраднали. Потърси я. Вероятно се е залутала в долчинката – наляво от пътя.

Благодарил камиларят и си тръгнал.

 

Към втората част на чеченската приказка “Трите перли – 2”.