AEDVIL

Втора част на чеченската приказка

“Трите перли”

Преди да разреши спора им, мъдрецът им заръчал добре да слушат историята, която ще им разкаже.

– После всеки от вас ще ми отговори на един въпрос. Едва тогава ще мога да отсъдя.

Ето, какво се случило:

Момък и девойка се влюбили, врекли се един на друг. Но родителите на девойката я омъжили за богат момък от далечна страна. Отвел я той в дома си. След сватбата, женихът влязъл при невестата си. Заварил я да плаче.

– Защо тъгуваш? Ако аз съм мъка за теб, ще те отведа където пожелаеш.

– Ти не си мъка за мен. Плача, защото съм се врекла на момък от нашия аул. Отдавна се обичаме, но той е беден, затова родителите ми не ни позволиха да се съберем. Дума съм дала – пояса ми никой друг няма да развърже.

– Искам да си щастлива. Верен брат ще ти бъда. Ще те отведа при твоя любим, на когото си се врекла. – рекъл женихът, сложил девойката пред себе си на седлото и препуснал към нейния роден край.

Оставил я пред дома на бедняка и препуснал обратно.

В това време момъкът, когото обичала, седял на двора, с дечиг-пондар в ръце. (Това е чеченски триструнен музикален инструмент.) Свирел момъкът тъжна мелодия, свирел и припявал, за изгубената си любима тъгувал. Като я видял, удивил се и запитал:

– Как се озова тук?

– Омъжиха ме в далечна страна. След сватбата женихът влезе при мен. Завари ме да плача. Запита ме: “Защо тъгуваш?” Разказах му, че ние с теб отдавна се обичаме и сме се врекли. Рекох му: “Дума съм дала – пояса ми никой друг няма да развърже.” Той отговори: “Верен брат ще ти бъда. Ще те отведа при твоя любим.” Доведе ме и си тръгна. Ето, така се озовах тук. 

Като чул това беднякът оставил дечиг-пондара, развързал пояса на девойката, без да докосва тялото ѝ. 

– Щом женихът ти е толкова благороден, аз не мога да бъда по-лош – длъжен съм да те отведа при него.

Поставил девойката пред себе си на седлото, препуснал към далечната страна. Скоро стигнали до родния град на жениха.

– Ето, това е неговия дом. – посочила девойката висока сграда в края на улицата.

– Ако можеш сама да стигнеш до там, аз се връщам у дома.

Девойката примирено навела глава и рекла:

– Мога.

Обърнал коня си беднякът и изчезнал в тъмнината. Но преди да стигне до дома на жениха си, срещнала прочут крадец:

– Кой бог те изпрати? – засмял се той. – За мен!

Разказала му девойката за сватбата, за това, че дума дала, любимият момък пояса ѝ да развърже, как постъпили женихът и беднякът.

– Позор за мен, ако се окажа по-лош от тези двама славни джигити! Верен брат ще ти бъда!

Поставил я той пред себе си на седлото, отвел я в дома на момъка, за когото я омъжили.

Мъдрецът погледнал братята и рекъл:

– Добре помислете и ми отговорете: Кой е най-добрият от тези трима благородни джигити?

Както е прието сред планинците, пръв заговорил най-големият брат:

– Мисля, че най-достоен е този, който я обикнал, загубил е много добитък и жълтици, оженил се е за нея, но я е върнал на любимия.

Средният брат рекъл:

– Според мен, най-почтено е постъпил беднякът, който я е обичал отдавна, но въпреки товя я върнал на мъжа ѝ.

Най-младият не се съгласил с братята си:

– И двамата са се надпреварвали, кой е по-достоен. Третият е бил непознат за тях. Никой друг, освен девойката не научил за достойната му постъпка. Въпреки това, като истински брат той я закрилял. Отвел я при мъжа ѝ, въпреки че бил крадец. Отказал се от най-примамливата плячка в живота си. 

Тогава мъдрецът отсъдил:

– Ти, най-младият, си откраднал перлата. Затова съчувстваш на крадеца.

Всеки от двамата по-големи братя взел по една перла. Засраменият най-малък брат вървял с наведена глава подире им. Но те му простили, защото го обичали, а и помнели древния завет – задружно и сговорно да живеят.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата чеченска приказка “Черният хожа””.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.