Вайнахи – самоназвание на чеченци и ингуши, които от незапомнени времена живеят в югоизточната част на Северен Кавказ – на северните склонове на Кавказкия хребет и южната част на Терско-Кумската равнина (на десния бряг на река Терек и на изток до река Аксай).
През 1979 г. – 756 х чеченци и 186 х. ингуши са живеели в пределите на СССР. Езиците на които говорят тези два народа са близки – принадлежат към вайнахската група на кавказките езици. Сродни са културата и фолклора им.
В митологията на вайнахите езическият бог Села – е повелител на гръма и мълнията. Дъщеря му – дъгата – се нарича Села ад (лък на Села). Друга негова дъщеря е Села Сата. Тя понесла слама за брачната си постеля с бога на небето Хал. От разсипаната слама, се образувал Млечния път.
Елта е бог на лова и урожая. Той управлява дивите зверове.
Тушоли е божество на плодородието.
Етер е повелител на царството на мъртвите. Неделята царува над времето.
Още от древността във вярванията на вайнахите се смесват езически, християнски и мюсюлмански мотиви, които се преплитат и във фолклора.
Във вайнахските приказки най-често героят – “кант”[1] е син на вдовица, бедняк или най-малкият брат, когото смятат за глупав, товарят го с най-тежката работа, дрипав, спящ в пепелта край огнището. Но той винаги побеждава:
Укротява огнедишащи коне.
С мълниеносен удар на сабята си разсича сармак (дракон).
Успява да победи морските вампали (великани), забивайки ги в земята, тъй, че само ушите им да останат да стърчат отвън.
Винаги разчита само на своите сили. Никога пръв не започва битка, но нападнат ли го – винаги побеждава. Държи на думата си. Добър и отзивчив, той винаги е готов да помогне.
Турпал – означава “герой”, “богатир”- в руските приказки, “юнак” – в българските
Конят-турпал е не само бърз, издръжлив и силен, но и мъдър. Юнакът побеждава благодарение на неговата вярност и съветите му. А трите огнедишащи коня с различен цвят винаги му помагат.
Вълшебният кон гулинг – с три или четири крака – се намира и укротява трудно, той не стъпва по земята, а лети като сокол. И най-страшните магии не могат да му попречат.
Кои са враговете?
Вампал – великан. Вампалите обикновено са огромни, силни и глупави. Занимават със сенокос, отглеждат стадата си. С ум и хитрост младежът-турпал успява да победи дори и седемглавите вампали, макар че в някои вайнахски приказки той загива, докато изпълнява дълга си.
Гам или гамсельт – вещица, зла магьосница
Гарбаш – вещица, зла магьосница, Баба Яга. Най-старото значение на тая дума било – поробена жена, робиня, но по-късно във вайнахските приказки образът придобил чертите, уменията и ролята на ешап. Като ешапите и гарбашите можели да се превръщат на птици и животни. Те помагали на лошите герои в приказките и били много опасен противник за юнака.
Ешап – зло същество, човекоподобно чудовище – човекоядец или човекоядка, с огромни глиги – стърчащи зъби като на глиган. В тях точи ножовете си. Ешапите са лакоми и глупави, но имат вълшебни умения – могат да се превръщат на птици и животни.
В нартския епос ешап е безполово същество, което пази границата между света на живите и мъртвите. Някои учени свързват този образ с древната дума “вишап”- дракон, летящ змей, с грузинския “гвел-вешанами”, с арменския “вишап” и абхазкия “агулшап”.
Но най опасният враг бил:
Сармак – змей, дракон, често – многоглав. Завардил изворите или реките, дава на хората да си налеят вода само ако принесат жертва. Най-често – девойка. Героят го пронизва с меча си, който остава забит в земята и никой не може да го изтегли. Юнакът изважда меча съвсем лесно – само като го докосне. Сармакът прилича на адыгския “бляго” и арменския “вишап”.
Циклоп, енджал, дажал, черен хожа – чудовища с огромни размери. Тези образи са близки до кабардинските иныжи и осетинските уаиги. От стъпките им – земята се тресе, главите им – в небесата се опират, очите им са по-големи от сито, а зъбите са като сърпове.
Нарт-орстхойци – глупави великани, приличащи на циклопи – с по едно око. Въпреки огромните си размери и сила, героят винаги ги побеждава. Приказките за тях се разказват най-често в Източва Чечня и Дагестан – там, където затихва и изчезва епичната традиция – нартският епос.
Бийдолг-Бяре – (ездач, висок колкото лакът)
Пхагал-Бяре – (зайчи ездач)
Дребни, но много лакоми зли магьосници, с огромна сила. Само с хитрост юнакът успява да ги победи.
Помощници на юнака са мравката и котката – най-древните образи-тотеми[2] във фолклора на вайнахите и на планинците от Северен Кавказ.
Несарт и Чора са чеченските, а Цаген е ингушкият побратим на нашия Хитър Петър.
Из поредицата “Сказки и мифы народов востока”
СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. – Москва : Главная редакция восточны литературы, 1983, – 384 с.
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до ингушките прикозки.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.
[1]Кант – буквално “син”, юноша, смелчага, юнак, храбрец
[2]Тотем – животно-покровител и помощник. Древните народи вярвали, че то винаги ги закриля. Затова му принасяли дарове, възпявали го в песните, танците и в народните приказки.