Балкарско-карачаевска приказка
В древни времена, задружно, богато и мирно живеело семейството на стар планинец. Заедно се трудели на полето, заедно се хранели, делели радости и скърби. Веднъж, рано сутринта, излязъл старецът на двора – да нахрани конете. Гледа, пресен сняг затрупал всичко, а към портата – следи се нижат. Пресни следи! Учудил се старецът:
– Гости не са идвали. Синове снахи и внуци – всички са у дома. Не са излизали. Кой ли си е тръгнал в такава ранина? Я, да видя, къде водят следите!
Отворил вратата, вървял, вървял – стигнал до самотен шипков храст насред полето. Там свършвали следите.
– Моля те, обади се! Кажи кой си ти, дето рано-рано си напуснал дома ми и се криеш в този храст!
– Аз съм щастието ти. Напуснах твоя дом. Реших да се заселя в тая бедна къщурка накрай аула. Но понеже успя да ме догониш, ще изпълня едно твое желание. Кажи, какво най-много искаш: стада, земи или богати дрехи?
– Моля те, позволи ми да се посъветвам с близките си.
– Добре, ще почакам. Върни се у дома, но побързай!
Разказал старецът, как видял следите, как проследил Щастието на семейството, което си отивало, как го догонил и какъв избор трябва да направят сега. Заспорили.
– Ако имаме повече земя, ще отгледаме богата реколта и няма да гладуваме. – рекла жена му.
– Ако имаме табун от подбрани жребци – ще се прославим, а и пари няма да ни липсват. – рекъл най-големият син.
– Ех, ако имахме богати и красиви дрехи… – размечтали се щерките.
Заспорили – всеки се опитвал да докаже, че неговото предложение е най-хубаво. Обадила се накрая най-младата снаха. Нейният глас рядко се чувал по-далеч от огнището, където шетала неуморно.
– Ако може, поискайте намыс – чест.
– Правилно, дъще! – зарадвал се старецът.
– Как по-рано не се досетих! Браво! Намыс! Това е най-важното за семейството! – рекла старицата.
Съгласили се синовете, снахите и дъщерите, че най-младата най-добър съвет дала.
Забързал старикът, в полето до шипковия храст се спрял.
– Е, какво избрахте?
– Вземи всичко! Остави ни само намыс.
– Явно, няма да напусна дома ти. – усмихнало се Щастието, – Там където е намыс – там съм и аз. Честта и щастието са неразделни.
Върнало се щастието в дома на планинеца и отново семейството му заживяло задружно, богато и щастливо.
Илюстрацията “Намыс – чест” е нарисувана от А.А. Лурье.
Кликнете върху рисунката, за да я видите в пълен размер.
Намыс – чест
Източници:
БАЛКАРСКИЕ и карачаевские сказки. – Москва : Дет.лит., 1983, с.7-9.
Илюстрацията на А. А. Лурье – виж на стр 8.
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 395-396.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата балкарско-карачаевска приказка “Темир Болат“.