AEDVIL

Балкарско-карачаевска приказка

Вижте рисунката на А.А. Лурье към тази приказка, от книгата “Балкарские и карачаевские сказки”. Кликнете върху илюстрацията, за да я видите в пълен размер.

Педя Човек

Познахте ли героя? Педя човек, разбира се!

Интересно е, че в приказките на адыгските народи се срещат два различни образа на Педя човек. Единият – бедно момче, което побеждава злия великан, ограбил и изял по-големите му братя. Другият – зъл магьосник. Ето, за този – втория Педя Човек – Лакът брада се разказва в приказката “Темир-Болат”.

Това се случило в древни времена, когато реките били от мед и масло, когато кокошката ходела на гости у лисицата, а вълка бил приятел на овцата. Та в тези далечни времена в един планински аул започнали да изчезват хора. Там живеели трима братя – сираци. Минали много години, откак родителите им също изчезнали. Пораснали братята. По-големите били тихи и боязливи хора – с никого не разговаряли. Хората дори имената им не знаели.  Но малкия брат – всички го познавали. Заради храбростта и мъжеството му го наричали Темир-Болат. Темир означавало “железен”.

В един летен ден тръгнали братята на лов. Изкачили се високо в планината. Построили си колиба от клони, за да пренощуват. На сутринта Темир-Болат и средният брат отишли на лов. Най-големият останал – обяда да приготви. Тъкмо се сварило месото и някой креснал:

– Ей, ти! Свали ме от седлото!

Що за чудо е това?! Педя човек-Лакът брада яздел петел, седлото му било направено от жаба, юздите – от змии, вместо камшик – гущер размахвал. Помогнал момъкът на Джуджето. Свалил го от седлото.

– Ох, колко съм гладен! Бързо! Дай да ям!

Подал му момъкът парче прясно сварено месо. Неканеният гост дори не му благодарил – излапал всичко от казана. Че и не му стигнало!

– Добре, че ме нахрани!  Иначе – щях да те изям! – изръмжало джуджето, метнало се на седлото-жаба, размахало камшика – гущер, пришпорило петела и изчезнало.

Завърнали се братята – нямало какво да похапнат.

– Нищо не съм сготвил. – извинил се най-големият брат – Болеше ме главата.

Тимир-Болат набързо изпекал по парче месо за всеки. Похапнали и легнали да спят. На следващия ден средния брат се заел с готвенето. Тъкмо се сварило месото, пак се появил Педя човек, всичко излапал, яхнал петела си и изчезнал.

– Болеше ме стомахът, затова нищо не съм приготвил. – извинил се средният брат.

Братята пак гладни щели да останат, но Темир-Болат отново изпекъл по парче месо, нахранили се и заспали.

На сутрината няй-малкият брат останал да приготви обяда. Тъкмо се сварила гозбата, ето ти го Педя човек – язди петела, брадата му се развява далече зад него.

– Добре дошъл! – рекъл Темир-Болат.

Не се уплашил той от джуджето.

– Не съм дошъл да те слушам, а да се наям! Бързо! Помогни ми да сляза!

Не се подчинил момъкът, само учтиво придържал юздите. Прието е, така да се посрещат гостите, с уважение, но и с достойнство!

Наложило се джуджето само да слезе.

– Нахрани ме по-бързо!

Темир-Болат извадил малко парченце месо и го подал.

– Още! – креснал неканеният гост.

Но момъкът не му дал повече. Отскубнало джуджето косъм от брадата си, искало с него да завърже непокорния ловец. Но Темир-Болат сграбчил брадата на магьосника, изхвърлил го от колибата, завързал го със собствената му брада за вековно дърво.

Върнали се братята, нахранили се. Разказал им най-малкият брат за неканения гост, искал да им го покаже. Излезли навън и… що да видят. Няма го джуджето. Из корен изтръгнало вековното дърво, повлякло го подире си. Дълбока бразда останала след него, водела към дълбока яма.

Изплели братята кош от клони, от кожа на елен ремъци направили, спуснали Темир-Болат на дъното. Тръгнал той по тясна пътечка, която го отвела до голяма пещера. Огледал се, видял врата, обкована със злато и скъпоценни камъни. Отворил я. Вътре имало три прекрасни девойки. Първата плачела, втората се смеела, третата – песни пеела. Видели момъка девойките, спуснали се към него.

– Горко ни! Защо си дошъл?! Тук живее чудовище! Зъл магьосник! Човекоядец!

– Не се боя от него! Кажете ми, защо едната от вас плаче, втората се смее, а третата песни пее?

– Първата отговорила – мен ще изяде днес, затова плача, нея – утре, затова тя се смее, а третата пее, защото още два дни ще живее.

– Къде е чудовището?

– Спи в седмата стая.

Намерил Темир-Болат магьосника, сграбчил брадата, отсякъл главата му. Събрали красавиците богатствата на джуджето – що злато насипали, що скъпоценни камъни измъкнали от съкровищницата!

– Богатството няма да избяга. Кажете ми, къде са пленниците на Педя човек-Лакът брада!

Повели го девойките, стигнали до крепост с високи стени и железни порти. Разбил ги юнакът с един удар. Намерил в тъмницата своите съселяни. Освободил ги. Сред тях видял и отдавна изчезналите си родители – остарели, само кожа и кости станали, докато робували на магьосника.

Благодарили хората на храбрия джигит. Разделил той между тях богатствата, които джуджето грабило много, много години. Завърнали се всички в родния аул. Заживели мирно и щастливо. Оженили се братята за трите красавици. И никога мъки и беди не спохождали техния аул.

Източници:

БАЛКАРСКИЕ и карачаевские сказки. – Москва : Дет.лит., 1983, с.21-24.

Илюстрацията на А. А. Лурье – виж от вътрешната страна на корицата.

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 395-396.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата балкарско-карачаевска приказки “Фатима“.