Звукозапис на епизод 11-10 – из “Оги и Черната орда”

11-10 – Истини и Слухове

Наистина – никога  не е имало толкова строга охрана. Има българска поговорка: „Пиле не може да прехвръкне!“ А тук – не пиле, даже най-миниатюрната мушица не би могла да се добере до пленниците. Те жадуваха изгубената свобода. Надеждата за спасение ги крепеше в неволята.

Кой знае защо, ги бяха обградили с космически екрани. А там,  от черната бездна страховито ги примамваше, привличаше ги необятната Вселена.

Тъгуваха за родината си – макар и пустинна, земята там им даваше суровата свобода да се борят и оцеляват… А тук непрекъснато ги изследваха, бодяха ги с инжекции.

Слухове или истина – кой знае, но лаборантите говореха нещо неразбираемо – за гените им, които се променяли след ухапванията на щръклиците.

Един ден дочуха разговорите на охраната за някаква Царица-Щръклица, която успели да уловят и сега я изследвали. А тя беснеела и търсела Глиганите-Великани. На следващия ден излетя огромна ракета. Из космодрума се носеше слух, че с тая ракета отвели Глиганите-Великани на най-отдалечената изследователска космическа станция – на границата с Анти-Вселената.

От ухо на ухо се понесе тревожната вест, че учените скоро ще експериментират ново оръжие, основано на анихилацията – взрив невъобразимо по-мощен от термоядрения.

Но явно – правителствата бяха успели да се споразумеят.

Официално бяха разсекретени изследванията, свързани с добиването на екологично-чиста енергия. Обявено бе, че всички могат да се възползват от тях. „Който  изпревари – натовари!“ казва българската поговорка. Започна небивала надпревара – строяха, пускаха в пробна експлоатация колектори за добиване на екологично-чиста енергия.

Фалираха много производители на бензин, дизел, както и фабриките за коли замърсяващи въздуха – всички те не издържаха конкуренцията на новите технологии. Никой вече не търсеше дърва за горене, въглища или газ.

Ген, Лим По, Ави и Оги, заедно с група учени, ръководена от единствения човек, който владее вълшебството на Лунния лъч, откриха промяната в генетичния код на черните жребци, промяна, която би им позволила да овладеят умението да се придвижват и живеят в междузвездното пространство.

– Ако пожелаете, ще можете да овладеете древно умение – да летите из Вселената. – обясни им Ген.

– Като Пегас – летящият кон от митологията. – добави водната капка Ави.

– Докато се учите, ще ви помагаме. – успокои ги Огненото драконче.

– А как ще се измъкнем от този затвор?

– Ние ще се погрижим за това. – обадиха се вихърчетата, станаха видими, затанцуваха около пленниците.

– Ще ни преследват…

– Как ще се скрием от преследвачите?

– Те няма да ви виждат. Вие ще пътувате не само в пространството, но и във времето.

– Ами щръклиците?

– Щръклиците не могат да оживеят в междузвездното пространство. – отговори спокойно Ген.

– А ние?

– Вие ще можете. – усмихна  се Ави. – Ако се потрудите, ако се упражнявате, ако не се страхувате да се доверите един на друг.

– На Земята само вашата порода е опазила в генетичната ви структура умението да съществувате в междузвездното пространство. – обади се и мъдрият мечоносец Лим По.

– Да започваме обучението!

– Не бихме искали да замърсяваме околната среда…

– Нито да застрашаваме съществуването на други…

– Естествено. Не може да станеш част от разумните форми на живот във Вселената, докато не се научиш да уважаваш другите, да се съобразяваш с тях, да не ги унищожаваш, а да ги стимулираш в посока подпомагаща общото ви развитие.

Всички слушаха с уважение Лим По – мечоносеца[1], извел вида им от времето на динозаврите до пътешествията между звездите.

Най-любознателното конче, се осмели да запита:

– А мечоносците, ще могат ли да овладеят умението да летят между звездите?

– С ваша помощ, може би. – отговори Ген.

[1] В речника към „Оги и Черната орда“ прочетете повече за мечоносците – Limulus Polyphemus .

Към “ОГИ”

Към общия индекс “Приказки”