Момченцето Бебеле
Еврейска приказка
Някога живели двама старци. Дълго тъгували те за това, че си нямали дечица. Веднъж дядото излязъл по работа. Бабата готвела обяда, чистела боб. Взела едно бобче и рекла:
– Ех, де да си имахме поне едно момченце, дори и да е мъничко, като това бобче…
Още рекла-неизрекла, а на бобчето му пораснали ръчички, краченца, главичка. Отворило то очи, усмихнало се и веднага забърборило:
– Аз съм Бебеле! (Името “Бебеле” значело “фасулчо или Бобчо”.) Аз ще ви бъда син!
Зарадвала се бабата. Ушила му мънички дрешки. Сварила каша, сипала я в напръстник, нахранила синчето си. Приготвила и обяда за дядото – парче риба и малко хляб, увила ги в кърпа, за да му ги занесе.
– Мамо, аз ще занеса обяда на татко.
– Но ти си толкова мъничък?!
– Но съм силен! Виж! – рекло момченцето, повдигнало дисагите с обяда и се затичало.
На един камък край пътя седял бедняк.
– Защо си тъжен, дядо?
– Ах, Бебеле, от вчера нищо не съм ял. Много съм гладен.
– Вземи, хапни си риба и хляб.
Затичало се момчето обратно към къщи, за да вземе още риба и хляб за баща си. Насреща му – седем крадци-разбойници. Видели те мъничкото човече и много се зарадвали. Най-страшният от тях поставил Бебеле на дланта си и казал:
– Ето кой ще ни помага! Може да се промъкне навсякъде.
Пуснал го в джоба си. Стигнали крадците до висока стена. Момчето веднага се промъкнало през пукнатина между камъните, разбойниците дори не забелязали, кога изчезнал. Но за беда попаднало момчето между нарязано цвекло – храна за кравата. А тя била толкова гладна, че излатала всичко, глътнала и Бебеле. Озовало се момчето в корема на кравата.
В това време дошла слугинята, за да издои кравата. Бебеле се развикал:
– Ах ти, негоднице! Ах ти глупачке!
Помислила жената, че кравата на нея се кара, изплашила се, избягала от обора. Стопанката се разсърдила, рекла:
– Аз ще издоя кравата! Ти наистина си глупава, щом мислиш, че тя може да говори.
Но още щом влязла в обора, чула:
– Ти, мързелива краво!
Изплашила се стопанката – знаела си, че не е от най-работливите, но това било прекалено! Собствената ѝ крава така да ѝ говори! Хукнала – отишла при равина за съвет.
– Сам ще дойда, да видя, какво се е случило с вашата крава.
Но щом влязъл в обора, чул:
– Ах ти, отвратително животно! Ще те науча аз тебе!
Изскочил равинът разгневен.
– Това е една прекалено нахална крава. Трябва да я заколите!
Веднага извикали месаря. Заколил той рижата крава. Месото замразили, а червата изхвърлили далеч от дома. Видял ги бедняка, решил да ги вземе – чорба да си свари. Метнал червата на рамо. А Бебеле извадил мъничката си сабя, пробил с нея червата на кравата, но сам не можел да се измъкне. Започнал да боцка със сабята си. Усетил старецът убождането, прехвърлил товара на другото рамо. Пак нещо го боднало. Погледнал и що да види – сабята на Бебеле. Разровил червата, извадил момченцето.
– Ей, какво ли не става по света! Как попадна тук?
Разказало момчето всичко на бедняка, а той го върнал в дома му. Зарадвали се бабата и дядото, поканили просяка да се изкъпе, дарили му нови дрехи, гостили го.
И всички били радостни – та нали Бебеле са завърнал жив и здрав!
Източник:
Дорогами сказок. Сказки народов СССР. – Ташкент : Издательство ЦК ЛКСМ Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, – 352 с.
с. 224-226 – “Мальчик Бебеле”
Превод и летературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата еврейска приказка “Бели дрехи”.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.