Първа част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл” – звукозапис 1
Било ли е или не е било – не знам, но разказват, че някога живял цар с трима сина – двамата – умни, третият – глупав. Най-малкият – глупчото, наричали Ало-Дино.
Царят много се гордеел със своята градина. Насред градината растяло едно единствено ябълково дърво, но не какво да е, а вълшебно! Раждало само три ябълки всяка година.
Веднъж просяк помолил градинаря:
– Дай ми една ябълка!
– Това са царски ябълки! Никой не може да ги пипа! Само царят. Махай се от тук, дрипльо!
Ядосал се просякът. Прокълнал градината и мигом всички дървета изсъхнали.
– Какво направи?! – ужасил се градинарят. – Нима градината никога вече няма да разцъфти?!
– Само песента на хилядогласия славей Азаран Бюлбюл може да съживи прокълнатата градина. – отговорил просякът и изчезнал.
Затичал се градинарят, паднал в нозете на царя, разказал му, какво се е случило. Започнал да моли за милост.
– Ами сета?! Къде ще намерим Азаран Бюлбюл? – Зачудил се царят.
Синовете му веднага рекли:
– Тате, ние ще намерим вълшебната птица!
Приготвили се за път, метнали се на конете. Благословил ги бащата. Препуснали те и скоро изчезнали зад хоризонта.
Най-малкият царски син – Ало-Дино в това време се разхождал някъде далече, далече извън двореца. Когато се завърнал, запитал майка си:
– Мамо, къде са моите братя, защо ги няма?
– Ех, сине, сине, малък си ми ти…малък и глупавичък. Братята ти тръгнаха да търсят птицата Азаран Бюлбюл, за да спасят градината от проклятието на просяка.
– Какъв просяк? Какво проклятие?
Разказала тя на сина си, какво се е случило. Той тръгнал да си търси кон. Искал братята си да догони, заедно с тях вълшебния славей да търси. Влязъл в конюшнята. Сложил ръка върху гърба на първия кон, той подгънал нозе. И вторият и третият – също. Най-силните коне не могли да издържат тежестта на ръката му.
Замислил се той: “Ами сега? Какво да правя?”. Излязъл на двора и видял мръсен, проскубан кон, за който никой не се грижел. Поставил ръка на гърба му, конят дори не се и помръднал. Зарадвал се Ало-Дино. Изкъпал добре животното, нахранил го, подковал го. Заповядал три пъти дневно по една торба със стафиди да му дават.
За три дни конят загладил косъм, тропнел ли с крак искри излитали изпод копитата му. Яхнал го Ало-Дино, сбогувал се с майка си и баща си и препуснал подир братята си. Скоро ги настигнал. Ядосали се те, навикали го. Смятали го за глупав. Не искали хората да ги виждат заедно с него. Накрая решили да го вземат със себе си – да им слугува, за конете им да се грижи. Продължили заедно. Дълго-дълго препускали. Стигнали до кръстопът.
Край пътя седял един старец. Попитали го:
– Дядо, накъде водят тези пътища?
– Ех, сине, сине, първият път води за Тбилиси. Другият за Ереван. А третият, третият е опасен път. Наричат го “Гедан Гялмаз”, което ще рече: “Връщане от там няма.”
– Е, братя, – рекъл Ало-Дино – вие тръгнете по безопасните пътища, а аз избирам “Гедан Гялмаз”.
“Поне ще се отървем от този глупак.” – помислили си братята и препуснали без да се сбогуват с брат си. Много беди преживели – за да не гладуват, трябвало да продадат конете и дрехите си. Хванали се на работа. Единият, при собственика на банята, станал огняр; другият – теляк.
Ало-Дино, който тръгнал по пътя “Гедан Гялмаз”, яздил, яздил, докато стигнал до Червената земя. Там всичко било червено: и дърветата и камъните и почвата.
Конят на Ало-Дино изведнъж проговорил:
– Знаеш ли, това е земята на Червения змей. Триглавия Червен змей.
Привечер стигнали до дома на змея. Пред портата стояла жена му. Като видяла Ало-Дино, съжалила го, рекла му:
– Ела, ела да те скрия!
– Дай ми да ям, моля те! – помолил Ало-Дино. – Гладен съм.
Жената донесла три големи блюда.
– Ха! Че това храна ли е?! – засмял се той. – Само ми раздразни апетита. Казвам ти: Дай ми да се наям!
– Като ти е малко, влез в двора. Там е приготвена вечерята за змея. Яж, колкото ти душа иска. – рекла жената.
Ало-Дино влязъл в двора и видял пет огромни казана с варен ориз и два печени вола. Излапал ги.
Жената на змея пак го съжалила и рекла:
– Ех, момко, момко! Мъчно ми е за теб. Ела да те скрия.
– Разбери, не ме е страх от твоя змей. –отговорил Ало-Дино.
В това време къщата се залюляла.
– Защо се люлее тая къща? – запитал той
– Защото Змеят се връща. – рекла жената и се затичала да посрещне своя стопанин.
Към втората част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл – 2”.