AEDVIL

Втора част на арменската приказка – “Азаран Бюлбюл” – звукозапис 2

Змеят карал пред себе си мечки, вълци, лисици и какви ли не други свирепи животни. Вкарал ги в двора. Видял госта и извикал:

– О, добре дошъл Ало-Дино!

– Откъде ме познаваш? – запитал момъкът.

– В деня, когато ти се роди се разхождах из планината. Камъните, дърветата и тревите известиха за появяването ти на тоя свят. А и никой освен теб не би посмял да влезе в дома ми. Е, жено! Слагай да ядем.

– Твоята вечеря я изяде ето този момък. – казала жена му. – Нищо не остави за теб.

Змеят думичка не обелил. Заклал два вълка. Жената приготвила вечеря и всички се нахранили. Стопанинът забелязал, че Ало-Дино не хвърля костите, а ги изяжда заедно с месото. След като се навечеряли, Змеят попитал:

– Сега ли ще се бием Ало-Дино или на сутринта.

– Както искаш. Аз съм готов. Винаги.

Още щом се разсъмнало, Змеят и Ало-Дино се събудили, грабнали  боздуганите си. Страшна битка започнала.

Размахал Червеният змей боздугана си, но конят подскочил и боздуганът минал под копитата му. Замахнал Ало-Дино, отсякъл първата от главите на Змея.

Замахнал втори път Змеят. Конят отскочил встрани и боздуганът му не могъл да докосне момъка. Замахнал Ало-Дино втори път – отсякъл втората глава на Змея.

Змеят с все сили замахнал с боздугана, но отново не можал да улучи. За трети път размахал боздугана си Ало-Дино. Отсякъл третата глава на Червения змей. Обърнал се към жена му и рекъл:

– Добър ден, снахо!

– Не искам да съм ти снаха. Искам жена да ти стана.

– Не може. Решил съм най-големия си брат за теб да оженя.

– Ами сега, къде ще идеш?

– Отивам да търся Азаран Бюлбюл.

– Моля те, не отивай! Ще загинеш за нищо и никакво. Тая работа е много трудна.

– Дума съм дал. Трябва да отида.

И ето че Ало-Дино препуснал отново. Препускал дълго, дълго, докато стигнал до бялата страна. Там всичко било бяло: и скалите, и тревата, и цветята, и дърветата – всичко било бяло-беленичко!

– Знай, това е страната на Белия змей. Довечера ще стигнем до неговия дом. Той е по-страшен от Червения змей. Седем глави има!

– Че какво от това?! Ще му ги отсека и седемте.

И така, вечерта стигнали до високи, високи зидове. Портите били заключени. Потропал Ало-Дино. Отворила му жената на змея. Поканила го. Поставила пред него пет-шест паници с ориз и месо.

– Заповядай! – рекла. – Хапни си!

– Хе, Хе, аз да не съм дете?! – засмял се Ало-Дино. На това ядене ли му казваш?!

– Е, тогава иди и си хапни от вечерята на змея. – рекла жената и го завела на двора, където врели двайсет казана с пилаф и се печали три вола.

Излапал всичко Ало-Дино. В това време къщата се разлюляла.

– Змеят си идва, момко. Ела да те скрия.

– Няма да се крия аз! От змейове не се страхувам. Нали за това съм дошъл. С него да се преборя.

След малко се появил и самият змей. Водел пред себе си лъвове, вълци и мечки. Вкарал ги в двора. Като видял Ало-Дино, подал му ръка и почтително рекъл:

– Добре дошъл, Ало-Дино!

– Откъде знаеш, че аз съм Ало-Дино?

– О, когато ти се роди планините, скалите, дърветата и тревите ми известиха, че си се появил на тоя свят. А и никой друг не би могъл да се отбие тук.

Поискал Белият змей от жена си, да сложи вечерята. Тя отговорила, че гостът всичко е изял.

– Добре, ще приготвим нова вечеря.

И наистина – сложили на масата опечените лъвове, вълци, мечки. Похапнали си здравата. А Змеят се изплашил, като видял, че Ало-Дино лапа не само месото, но и кокалите.

– Е, какво ще кажеш, момко, сега ли да се бием?

– Твоя воля – както решиш. Готов съм.

– Спи ми се. – рекъл Змеят, легнал  захъркал.

Към третата част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл – 3”.