AEDVIL

Трета част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл” – звукозапис 3

Когато на сутринта се събудили, конят прошепнал на Ало-Дино:

– Удари ме с камшика, аз ще подскоча и боздуганът на Белия змей ще прелети под мен.

– Хвърляй! – извикал Змеят.

– А, не! Ти хвърли пръв! Аз съм ти гост. – отговорил Ало-Дино.

– Приготви се! Хвърлям! – извикал Змеят и замахнал.

Три пъти замахвал Змеят с боздугана си, но все не можел да улучи. Конят на Ало-Дино подскачал толкова високо, че боздуганът оставал много под него. На третия път конят скочил толкова високо, че се вдигнала мъгла от пепел и Змеят помислил, че е успял да победи Ало-Дино, че го е убил.

– Ей, къде си, Ало-Дино?

– Бъди спокоен, братко! Тук съм. А сега, дръж се!

Пришпорил Ало-Дино коня си, размахал сабята и с един удар отсякъл и седемте глави на Змея.

И тъй, в торбата на Ало-Дино вече били събрани бърните и носовете на Червения и Белия змей.

Жената на Белия змей много се зарадвала и рекла:

– Вземи ме за жена.

– Не, ти ще станеш жена на средния ми брат. – отговорил Ало-Дино и се метнал на седлото.

– Накъде си се запътил?

– Трябва да намеря Азаран Бюлбюл.

– Откажи се! Само гибелта си ще намериш по тоя път.

– Не мога. Дума съм дал. – казал Ало-Дино и пришпорил коня.

Препускал дълго. Накрая стигнал до една земя, където всичко било черно – и скалите и небето и цветята и дърветата – всичко било черно.

– Това е земята на Черния змей. – рекъл конят.

– Не се страхувам аз – нито от червени, нито от бели, нито от черни змейове.

Продължил момъкът и скоро стигнал до дома на Черния змей. Отворила му жената на Змея. Поканила го да си похапне, а той излапал на четири хапки и четирийсетте казана с пилаф и четирите вола, които тя била приготвила за змея.

Когато Черният змей се завърнал, още отдалеч видял Ало-Дино. Поклонил се и рекъл:

– Добре дошъл Ало-Дино!

– Откъде знаеш, че съм Ало-Дино? 

– Никой друг не може да припари в моите земи. Още когато ти се роди и скалите, и дърветата, и небето, и планините – всички ме известиха за твоето раждане. – отговорил змеят и заръчал на жена си да приготви нова вечеря от лова, който носел.

И така, нахранили се, легнали да спят, а на сутринта започнали битката. Три дни и три нощи се били. Накрая, Ало-Дино все пак победил. Отсякъл четирийсетте глави на Черния змей, прибрал бърните и носовете им в торбата.

– Вземи ме за жена. – помолила го стопанката на Черния змей.

– Добре. – отвърнал Ало-Дино и дълбоко се замислил.

– Защо си угрижен?

– Градината ни изсъхна. Тръгнах да диря Азаран Бюлбюл, но много ме забавиха тия битки със змейовете.

– Ех, трудна работа е да се открие Азаран Бюлбюл. Негов стопанин е Чачонц – цар могъщ и страшен. Четирийсет дни вече, откак той спи. А щом се събуди, може да победи дори четирийсет такива юнаци като тебе.

– И все пак, аз ще тръгна. – рекъл Ало-Дино. – Дума съм дал. А като се върна, ще те взема за жена.

Сбогувал се той и заминал.

Когато стигнали до морето, конят му рекъл:

– Аз не съм морски кон и не мога да премина през морето.

Ало-Дино слязъл от коня, но толкова се бил уморил, че сложил глава на един камък, легнал и заспал. Изведнъж чул глас:

– Ало-Дино! Ало-Дино! Събуди се! Под камъка върху който спиш са заровени три юзди на морски коне. Двете юзди запаши на кръста си, а края на третата – пусни в морето!” 

Послушал Ало-Дино гласа. Станал и направил точно това, което гласът бил заръчал.

Още щом потопил третата юзда във водата, долетял един прекрасен морски кон. Метнал се момъкът на гърба му, а конят проговорил с човешки глас:

– Кажи, какво искаш, Ало-Дино и аз ще го изпълня.

– Искам да намеря Азаран Бюлбюл.

Към четвъртата част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл – 4”.