AEDVIL

Четвърта част на арменската приказка“Азаран Бюлбюл” – звукозапис 4

– Мога да те пренеса през морето. – рекъл Морският кон. – Моята по-голяма сестра ще ти помогне да намериш Азаран Бюлбюл.

Речено-сторено. Щом Ало-Дино стъпил на другия бряг, Морският кон мигом се гмурнал и изчезнал сред вълните заедно с юздата.

– Ами сега? Що да сторя? – зачудил се Ало-Дино.

Спомнил си за другите две юзди, втъкнати в пояса му. Извадил едната, потопил я в морето. Изскочила сестрата на Морския кон и се опитала да го захапе, но той ловко се метнал на седлото и стегнал юздата.

– Кажи ми, какво искаш и ще го изпълня. – рекла морската кобила.

– Искам Азаран Бюлбюл.

– Хилядогласият славей е пленен. Цар Чачонц в златна клетка го е поставил, на прозореца на двореца, построен над непристъпни канари, надвиснали над бурните морски вълни. Бих могла да скоча и да я достигна, ако ме пришпориш тъй, че всичките ми триста и шейсет жили да се разтреперат. Ала ако ти не успееш да грабнеш клетката, ще загинем.

Замахнал Ало-Дино с камшика и тъй ударил Морската кобила, че черният ѝ дроб пламнал и се разтреперали нейните триста и шейсет жили. Литнала тя, стигнала до прозореца. Ало-Дино грабнал клетката. Полетяла обратно Морската кобила. Завърнала се на брега и рекла:

– А сега ме пусни!

Благодарил ѝ Ало-Дино. Тя се гмурнала в морето и изчезнала. Момъкът потопил в морето третата юзда. Изскочил от вълните Морският кон. Метнал се Ало-Дино на гърба му, пришпорил го. Полетели над морето. Спуснал се конят на брега. Благодарил му Ало-Дино и тръгнал да търси своя кон. Намерил го и заедно с птицата Азаран Бюлбюл са завърнал в дома на Черния змей. Помолил хилядогласия славей:

– Мили Азаран Бюлбюл, запей, моля те! И нека песента ти да съживи тези черни планини! Нека се раззеленят черните поля и гори! С всички цветове на дъгата да разцъфтят цветята!

Запял славеят. Песента му съживила черното царство. Само косите на тамошните девойки останали черни като нощното небе. Жената на Черния змей била поразена от чудната дарба на Азаран Бюлбюл. Изрекла тя някакви вълшебни слова и събрала в напръстника си всички богатства на Черния змей. Тръгнали заедно на път. Минали през царствата на Белия и Червения змей. И техните земи съживила песента на Азаран Бюлбюл. Жените на змейовете събрали съкровища им и тръгнали заедно с годеницата на Ало-Дино. Завърнали се при стареца, който все тъй си седял край кръстопътя.

– Виждал ли си братята ми? – запитал момъкът.

– Не, сине. Откак заминаха, не съм ги виждал.

– Трябва да ги потърся. Ще оставя при теб жените и птицата.

Дълго препускал Ало-Дино, питал и разпитвал, но братята си не намерил. Стигнал до голям град, където мъдър старец го поканил на гости. Нагостил го, разговорили се.

– Чужденците във вашия град искам да видя. – рекъл Ало-Дино.

– Иди сутринта на пазара. Кажи, че ще дадеш угощение на странниците. Всички ще дойдат.

Речено-сторено. Заръчал Ало-Дино готвачите да приготвят много гозби. Ударили камбаните. Братята на Ало-Дино ги чули, запитали:

– Защо бият камбаните?

– Свикват чужденците на угощение. – отговорил господарят на банята.

Помолили братята да ги пусне – и те на угощението да идат. Като пристигнали, Ало-Дино ги познал, извикал ги да седнат при него. Здравата били изгладнели те, нахвърлили се на вкусните гозби, лапали като невидели.

Като се нахранили, разговорили се. Разказали, че са царски синове, но за да се изхранват, работят като огняр и теляк. Тръгнал Ало-Дино с тях, поискал от стопанина на банята сметките си да уреди.

– Ще взема с мен тия мъже! – рекъл Ало-Дино.

– А те какви ти се падат?

– Братя.

– Кой си ти? – запитал най-големият брат.

– Ние не те познаваме. – рекъл средният.

– Аз съм Ало-Дино.

– Ако ти си нашият най-малък брат, кажи, закъде сме тръгнали?!

– За Азаран Бюлбюл. Аз го намерих вече.

Купил Ало-Дино коне и дрехи за братята си. Метнали се на седлата, препуснали и скоро стигнали до стареца край кръстопътя. Чули песента на славея, не можели да се наслушат. Отдето минели полята и градините разцъфтявали. Но в сърцата на братята завист избуяла и вързала отровни плодове. Решили да се отърват от Ало-Дино, годеницата му да вземат и да излъжат, че те са намерили Азаран Бюлбюл.

Стигнали до дълбок кладенец. Накарали брат си, в кладенеца да се спусне, вода да извади.

– Не слизай! – прошепнала годеницата на Ало-Дино. – Братята ти са решили да те погубят.

– Ще сляза. Аз съм най-младият, редно е аз вода да донеса.

– Вземи поне ръкавицата и пантофката ми. Ще ги поискам от царя. Донесе ли ги някой в двореца, ще знам, че си се измъкнал от кладенеца.

Спуснал се Ало-Дино в кладенеца. А братята му грабнали клетката с Азаран Бюлбюл и трите красавици, пришпорили конете и скоро стигнали до родния си дом.

Опитали се да излъжат баща си, че те са намерили хилядогласия славей, но птицата мълчала. Молили я да запее, заповядвали ѝ, заплашвали я – напразно. Не могли да съживят любимата градина на царя.

Към петата част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл – 5”.