AEDVIL

Пета част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл” – звукозапис 5

Да оставим лъжливите братя и да видим, какво се случило с Ало-Дино. Свечерило се. Голям търговски керван спрял край кладенеца. Спуснали ведро – вода да извадят. Тежичко им се видяло то. Хванали се двама, трима – дърпат, а то не помръдва. Още няколко от най-силните мъже задърпали въжето и едва тогава успели да изтеглят ведрото.

– Ама че работа! Ти пък откъде се взе?! – учудили се те, като видели мокрия момък, който изскочил от ведрото.

– Паднах в кладенеца, докато се опитвах вода да извадя. – отговорил Ало-Дино.

Погрижили се за него хората от кервана. На сутринта продължили заедно пътя си. Скоро стигнали до родния град на Ало-Дино. Сбогувал се той с тях.

Като вървял през пазара, чул че царските хора търсят майстори, в двореца при царя ги водят. Търговците си шушукали:

– Не го иска момата. “Сватба няма да има, дорде не се намери моята ръкавица.” – рекла му красавицата.

– Да. Така е. Извадила тя ръкавица – толкова нежна и прекрасна, сякаш не от кожа, а от слънчеви лъчи ушита. – обадил се друг търговец.

А трети добавил:

– Везири и назири[1] се изредили да гледат и да се чудят – такава майсторска работа не били виждали. Тръгнали шивачи да търсят – такава ръкавица да направят.

Разбрал Ало-Дино, че най-големият му брат е решил да се ожени за годеницата му. Отишъл при най-стария и опитен шивач, помолил го да чиракува при него. Съгласил се майсторът.

На следващия ден пристигнали царските хора, майстора към двореца повели. Изправили го пред най-големия царски син:

– Казват, че си най-видният шивач в страната. Ето, виж! Такава ръкавица искам да ушиеш до утре. Не се ли справиш, ще заповядам да ти отсекат главата.

Завърнал се майсторът у дома. Закършил ръце, отчаяно занареждал:

– Ох, горките ми дечица, утре сираци ще бъдат!

– Не се тревожи майсторе. – успокоил го Ало-Дино. – Иди да ми купиш пет торби орехи. Донеси ги. Ще похапна, сили ще събера, до сутринта ръкавицата ще ушия.

– Какво говориш?! От толкова опитни шивачи в града, никой не се нае такава ръкавица да ушие. Та ти си чирак! Още нищо не умееш!

– Ще се справя, майсторе, повярвай!

Що да стори?! И тъй и тъй – ще се мре… Отишъл шивачът на пазара, купил орехи. Дал ги на новия чирак. А той цяла нощ орехи чупил. Здравата си похапнал. Никой не го видял игла да вдява. Но на сутринта подал на майстора ръкавица досущ като тази, която му показал най-големият син на царя. Дори не я докоснал дори шивачът. Страхувал се, мислел си: “Ами ако господарят не хареса ръкавицата?! Нека чиракът иде в двореца, неговата глава да отсекат.”

Повели царските хора чирака, блъснали го – на колене да падне, пред господаря глава да сведе. Подали ръкавицата. Грабнали я царските везири и назири. Гледали, ахкали, чудели се, не могли да се начудят. Ръкавицата била досущ като тази на бъдещата невеста. Царят довел красавицата, погледнала тя ръкавицата, дала триста жълтици на чирака, а царят добавил още двеста. Познала тя Ало-Дино, но дума не издумала. Прибрала се в покоите си.

Завърнал се чиракът при шивача, дал му жълтиците и рекъл:

– Майсторе, аз те помолих четири торби орехи да ми донесеш, а ти само три купи. Няма да остана при теб.

Тръгнал си Ало-Дино, отишъл при един обущар.

– Аз съм сирак – казал му. – Никого си нямам. Съжали се над мен, научи ме на занаята си.

Обущарят го взел на работа при себе си.

На следващия ден пристигнали царските хора, обущаря към двореца повели. Изправили го пред най-големия царски син:

– Казват, че си най-добрият обущар в страната. Ето, виж! Такава пантофка искам да ушиеш до утре. Не се ли справиш, ще заповядам да ти отсекат главата.

Завърнал се обущарят у дома. Повикал чираците си.

– Е, не успях да ви науча на занаят… Утре царят ще заповяда да ми отсекат главата…

– Нямай грижа, майсторе! Купи ми двайсет торби орехи. Ще похапна, сили ще събера. На сутринта пантофката ще е готова. – успокоил го Ало-Дино.

– Ех, сине, сине! Аз не се наемам такава пантофка да ушия, та ти ли…?!

– Повярвай ми майсторе! Ако не се справя и моята глава ще отсекат.

Не му се вярвало, че чиракът ще успее, но що да стори?! Обреченият човек и за сламка се хваща… Купил обущарят деветнайсет торби орехи – за толкова му стигнали парите. Дал ги на чирака и си отишъл у дома. Събрал челядта си – да ѝ се порадва за последен път.

Към шестата част на арменската приказка “Азаран Бюлбюл – 6”.