3. Чьорчьокчи
Напразно питах, напразно се озъртах. Отново бях на поляната, но над Алтай вече се зазоряваше. Гордите кедрови гори натежаваха от едри шишарки. В далечината се белееха заснежените върхове.
Алтай
“Какви ли са тези чьорчьокчи и кайчи?” – мислех си и неусетно се изправих пред една ловджийска колиба: наклонени колове забити в кръг, покрити с преплетени брезови кори. На върха – отвор, през който излиза димът от огнището.
– Добре дошла в нашия аил! – кани ме млад ловец.
Край огъня стоят възрастни пастири и пият чай с толкан – брашно от изпечени ечемичени зърна, подправено с масло и сол. Предлагат ми и на мен. Гощават ме с курут – пресовано пушено сирене.
– Благодаря ви добри хора. Кажете ми, как да намеря чьорчьокчи и кайчи? Цветя ли са това или птици? Къде виреят? Гнезда къде вият?
Дружен смях разтърсва колибата. Само най-старият пастир не се смее. Снажен като вековен кедър, той взема в ръце странен музикален инструмент – само с две струни.
– В двете струни на топшура, вити от конски косъм, са заключени песента на бързите алтайски потоци и мъдростта на древните сказания за богатири и великани.
Щом старецът докосна струните, ниска пълнозвучна мелодия бликна. Започна ли да й приглася – всичко утихна.
– Това пеене и разказване наричаме “кай”, а изпълнителите – “кайчи”. В стихове те възпяват легендарни герои. А разказвачите на приказки по нашия край наричаме “чьорчьокчи”. – Шепнешком ми обясни ловецът. – Това е аилът на най-добрия ни певец – “кайчи” и разказвач – “чьорчьокчи”. – Сочи той стареца с топшура.
Питаш, къде живеят, гнезда къде вият? – Спира песента си старецът. – Татко Алтай ни е откърмил. В сърцата ни гнездо са свили песните и приказките на дедите ни. За какво да ти разкажа? За Алъйп, страшния великан? На челото му може стадо овце да пасе с трийсет отбрани овена начело. На рамото му табун коне, водени от тридесет жребеца препускат. Когато алыпите се бият – планините като бикове подскачат. Морето от бреговете си излиза, скалите на пясък стават.
– А приказката за седемте братя знаете ли? – Питам аз и разказвам за странния мой водач за бедата, в която оставих братята. – Трябва да им помогнем! Само най-добрият чьорчьокчи, най-сладкогласият кайчи могат да развалят магията на злия Темир.
– Ех, какви приказки съм слушал край огнището на дядо Коголдей-мегрен и баба Ялакай-алтън… – поклаща глава един от пастирите.
– А помните ли песните на слепия кайчи Улагашев? – Пита младият ловец.
– Да. Това бяха най-добрите приятели на нашия поет Павел Кучияк. – кедровата снага на стареца се привежда ниско над огъня. – Той беше внук на знаменития кайчи Шонкор-Сокол и прочутата из цял Алтай разказвачка на приказки баба Баргаа. Заедно с писателката Анна Гарф, Павел обиколи всеки аил, преброди цялата Алтайска земя. Откри най-добрите певци и разказвачи, записа песните и приказките им.
“Най-голямото ни богатство са тези хора – те пазят духа на народа ни.” – Казваше често Павел Кучияк.
– Спомнете си, моля ви, в някоя от тези приказки има ли лек против магията на Темир-Мизе богатир? Има ли герой, който да помогне на седемте братя в битката с тоя коварен син на небесния цар Тенери-каан?
– А дали кукувицата… – Обажда се несмело едно пастирче, но веднага смутено замлъква.
Дали кукувицата знае тайната на змийския камшик? Ще разберете от “Вярната сестра“.