Чьорчьокчи[1]
Използвани са алтайските приказки “Седемте братя”, “Вярната сестра”, “Златогривото конче”, “Синигерчето”, “Каан-Кереде”, преразказани от Ана Гарф и Павел Кучияк, преведени от руски език от М. Дюлгерова. Включени са и български народни приказки за Крали Марко. Литературна обработка – М. Дюлгерова.
01. Седемте братя
В ясните безлунни нощи звездите слизат ниско, ниско над приведените плещи на татко Алтай. Много е живял той, много приказки знае. Тези, които разбират езика на звездите, казват, че често разговаря с Улькер – така алтайците наричат съзвездието Плеядите.
– Искаш ли да ги чуеш?
– Да, но кой си ти?
– Не питай. Отпусни се на тревата. Пусни мислите си като калинки из поляната…
– Но как…?! Летим? Накъде?
– Към времето, когато на Алтай още не е имало хора. Само седмината братя се скитали из планината и се прехранвали с лов и риболов. Те били силни като седем рунтави мечока, здрави като седем медностволи дъба, дружни като седем сиви вълка. Нямало на земята кон, който да издържи тежестта и на най-малкия от тях.
Ето ги – самурените им калпаци докосват небето. Медните им тояги с облаците разговарят, седем богатира за ръце да се хванат, пак няма да обгърнат и най-тънката им тояга. Когато братята по земята вървят – бързокрилата птица не може да ги догони. Ако из планината крачат – бързоногата сърна няма да им избяга. Седят братята край огъня – разговарят.
– Сняг посипа косите на шестима ни. – Рече най-старият. – Остаряхме.
– Заскрежени са мустаците ни. – Допълва вторият. – А все тъй самотни се скитаме…
– Да задомим поне най-малкия си брат. Млад е още. Косата му като гарваново крило се чернее. – почуква с лулата си третият брат.
– Красавец над красавците е той. – Засмива се четвъртият, та чак планината заехтява.
– Но зад седем планини, по бреговете на седем реки, в седемте гори край нас жив човек не се вижда. – Оглежда се петият.
– Къде ще намерим жена за любимия си брат? – натъжава се шестият.
– Там, край кошарите на Улькер-каан, живее светлоликата Алтън-Солону. – поглежда към небето най-малкият. – С нея бих искал дом да свия, огнище да запаля.
Още рекъл-неизрекъл, а братята му – за път готови. Ето – изкачват се по мраморната планина, издигат се до сините върхове, катерят се по черната планина. Далече в ниското плуват облаците. Звездите гордо се разхождат съвсем наблизо – старите в златни доспехи, младите – в бронзови. Аха, да закрачат до тях и братята, но най-старият внезапно се спира.
– Няма да даде Улькер-каан дъщеря си. Та ние сме обикновени хора. Дори дедите и прадедите си не знаем…
– С род и богатства не можем да се похвалим. – въздъхва вторият.
– Но затова пък сме здрави като дъбове. – усмихва се третият.
– И силни като мечки. – изправя се четвъртият.
– Дружни като сиви вълци. – приготвя колчана със стрелите си петият.
– В песни и приказки за подвизите ни ще разказват. – гали струните на звучния си топшур шестият брат.
– Да вървим! – поема смело напред най-малкият.
Почукват с тоягите си братята, вървят по дъното на небето.
Небесните коне, завързани на златния коновръз пред входа на златната шатра на Улькер-каан, подушват хората и тревожно цвилят. Вият от страх свирепите кучета, завързани със златни вериги.
А в шатрата – пълно с гости – не можеш ги преброи. От всичките седем небеса, от цялата земя са се събрали на велик пир богове, чудовища и герои.
Учтиво се покланят братята, ала никой не отговаря на дълбокия им поклон.
– Ой, какво ще се случи сега с тях? – Не се стърпявам аз.
– Тихо! – Сърди се тайнственият ми водач. – Не пречи!
Ако искате да разберете, какво се случва със седмината братя – прочетете “Небесният пир“.
[1]Чьорчьокчи – така се наричат алтайските разказвачи на приказки.