Аварска приказка
В едил аул живеел мелничар – човек честен и справедлив. Никога не вземал нищо чуждо и бил готов да сподели и последната си шепа брашно с някой бедняк.
Веднъж почиствал мелницата си и видял голяма, червена ябълка да се носи по водата. Приискало му се да я изяде, но си помислил: “Не съм отгледал тази ябълка, затова нямам право да я изям.” Но красотата на ябълката го поразила и решил да разбере, от чия градина е.
Тръгнал покрай мелничната вада, стигнал до реката. Скоро видял старец с белоснежна брада.
– Салам алейкум! В твоята градина ли растат такива прекрасни ябълки?
– Не, добри човече. Отглежда ги големият ми брат. Градината му е по-нагоре.
Мелничарят продължил покрай реката и скоро видял възрастен мъж, с посивяла брада.
– Салам алейкум! Твоят брат ли живее надолу край реката? В твоята градина ли растат такива ябълки?
– Да, срещнал си по-малкия ми брат. А ябълките отглежда нашият най-голям брат, който живее високо в планината. Тръгни покрай поточето и скоро ще стигнеш.
Повървял мелничарят, заслушан в песента на птиците и видял младолик човек – без нито един бял косъм!
– Салам алейкум, добри човече! От твоята градина ли е тази ябълка? Ти ли си най-големият брат на двамата старци, които живеят надолу край реката?
– Ваалейкум ассалам! Да. Аз съм най-стар. Аз отглеждам такъв сорт ябълки. Заповядай, пътниче! Гост бъди ми!
Благодарил мелничарят и приел поканата.
– Жено, дай да похапнем и не забравяй да избереш най-зрялата диня!
Нагостила ги жената, донесла диня. Срязал я стопанинът и рекъл:
– Не е узряла, донеси друга!
Донесла жената нова диня. Срязал я стопанинът, но пак не я харесал. И така – пет пъти! Но жената не се разсърдила! Усмихната носела диня след диня и накрая много се зарадвала – петата диня се оказала сладка като мед.
Благодарил мелничарят на стопаните и запитал:
– Защо ти, най-старият брат изглеждаш толкова млад?
– Ти сам видя – пет пъти пращах жена си диня да избира, но нито тя, нито аз се ядосахме. Лоша дума никой не издума. В мир и сговор живеем. Кавги не помрачават живота ни. По-младите ми братя не успяха да постигнат това.
Разбрал мелничарят тайната на дълголетието. Уважавал жена си, никога не се карал с нея. В мир и сговор живели дълго и щастливо. Разказват, че като станал на сто години, мелничарят нямал нито един бял косъм.
Източник: http://www.nskazki.nm.ru/avar.html
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова
Към следващата аварска приказка “Тримата братя и девойката-шах – 1”.