AEDVIL

Аварска приказка – първа част

Преди много години живял един баща с тримата си сина. Остарял той, разболял се – ослепял. Дошли синовете му, запитали го:

   – Тате, няма ли лек за болестта ти? Кажи! Ще го намерим! Няма да пожалим живота си за теб.

   – Донесете ми плодове от градината на Девойката-шах. От тях ще прогледна. Това е единственият лек за болестта ми. – отговорил старецът.

Най-големият брат приготвил оръжието, метнал се на коня си и тръгнал на път. Далече зад него останали родните планини. Непознати земи пребродил, превалил билото, покорил непристъпните върхове на ледената планина. Спуснал се в равнината. Препускал дълго из полето. Слънцето жестоко припичало. По пладне срещнал старец, който кърпел пукнатините по пътя – земята се била напукала от жегата.

   – Здрасти! Бих ти пожелал късмет, но глупавата работа късмет не носи. – присмял му се най-големият син.

   – Е, нека и ти да нямаш късмет! – отговорил старецът.

Ударил момъкът коня си и продължил. Стигнал в прекрасна страна – реки от мляко течали покрай чудно-хубави градини, дори зиме там грозде зреело. А какви плодове имало! Събрани от всички краища на земята, те едновремено цъфтели и зреели. Напълнил хурджуните – така аварците наричат торбите, които премятат от двете страни на коня – препуснал момъкът обратно и скоро се завърнал в родния дом.

   – Привет, тате! – извикал най-големият син и изсипал хурджуните.
Как ухаели плодовете! Колко вкусни изглеждали!

   – Много бързо се завърна. – рекъл бащата.

Разказал синът, от каква чудна страна плодове е донесъл.

   – Уви! Това не е градината на Девойката-шах. На млади години, докато се свари кашата за закуска, прескачах до млечните реки – чаша мляко да си гребна, коня си да раздвижа.

Средният брат приготвил оръжието, метнал се на коня, тръгнал на път. Преминал през родните планини. Непознати земи пребродил, прекосил ледената планина, препуснал през знойната равнина. Видял и той стареца, който кърпел напукания от жегата път. Присмял му се:

   – Здрасти! Бих ти пожелал щастие, но с такава глупава работа…

   – Е, нека и теб щастието да те отмине!

Стигнал момъкът до млечните реки, отминал лозята, зреещи посред зима и стигнал до незнайна страна, дето в реките вместо вода – масло течало, а плодове – нечувано вкусни – свеждали клоните на дърветата. Напълнил хурджуните и препуснал обратно. Скоро стигнал до родния дом.

   – Привет, тате!

   – Много бързо се завърна, сине. Разкажи, какво видя в градината на Девойката-шах.

   – Реки от масло текат там. А плодовете! Чудо-нечувано! Донесох ти от тях – хапни си, за да оздравееш…

   – До страната с маслените реки стигах, докато изпуша лулата си. Дълъг и труден е пътят към градините на Девойката шах.

   – Аз ще ги намеря! – рекъл най-малкият син – Тате, моля те, благослови ме!

Получил благословията на баща си, метнал се на коня си. Полетял като вятър – скоро превалил ледената планина. Препуснал из нажежената равнина. Маранята като завеса трептяла пред него, скривала стареца, който все тъй усърдно кърпел напукания от жегата път. Но момъкът знаел, че мъдрият човек е там – затова спрял, скочил от коня.

   – Привет, бащице! Благодаря ти, че се грижиш за пътя, та ние – пътниците да можем да препускаме на воля. Дано да имаш късмет в работата си, да бъдеш здрав и щастлив!

   – Благодаря ти, синко! Дано и ти да сполучиш – да намериш това, за което си тръгнал!

   – Търся градините на Девойката-шах, за да набера от вълшебните плодове, с които да излекувам слепия си баща. Моля, посъветвай ме.

   – Не един – три съвета ще ти дам:

След като прекосиш млечните и маслените, ще дойде реда и на медените реки. Колкото време до там си препускал, още толкова път те чака, дорде се покажат на хоризонта кристалните, сребърни и златни кули. В небето върховете им се опират. Това е дворецът на Девойката-шах.

Стигнеш ли високите железни порти, внимавай – вълшебни са. Докоснеш ли ги с ръка – ще те убият. Забий гвоздей в дървена пръчка, с него ги натисни – ще се отворят.

За да не видят стражите следите ти, не влизай в градината нита бос, нито обут. Увий нозете си с трева, така незабелязано ще се промъкнеш.

Докоснеш ли вълшебните плодове с ръка, ще те задушат дърветата с клоните си. Разцепи върха на пръчката и с нея, като с щипци, внимателно откъсни всеки плод и го пусни направо в хурджуните.

Към втората част на аварската приказка “Тримата братя и девойката-шах – 2”.