Тримата братя и девойката-шах – 2

Аварска приказка – втора част

 

Благодарил момъкът на мъдрия старец и препуснал. Привечер стигнал до двореца на Девойката-шах. Докоснал портите с гвоздея, забит накрая на пръчката. Отворили се те, но… заскрибуцали, развикали се:

   – Желязото ни побеждава! Желязото ни побеждава!

Помислила девойката, че едното крило на портите се е ударило в другото.

   – Стига сте скрибуцали! Пречите ми да спя.

В това време момъкът увил нозете си с трева и влязъл в градината.

   – Ой, трева ни побеждава! Трева! – тревожно зашумоляли растенията.

   – Стига сте шумулкали! Пречите ми да спя. – провикнала се девойката.

Тя помислила, че вятърът накланя тревите една към друга.

А момъкът вече бил разцепил дървената пръчка и с нея защипвал плодовете, свалял ги от дървото.

   – Побеждава ни дърво! Дърво ни побеждава! – развикали се овошките.

   – Стига сте викали! Пречите ми да спя. – ядосала се девойката.

Мислела, че вятърът люлее клоните на дърветата.

Напълнил момъкът хурджуните, метнал ги на гърба на коня, но много му се приискало да види Девойката-шах. “Дори и да загина, но ще я видя!” – помислил си той и тихо се промъкнал в двореца. Надникнал в спалнята и … Що да види!

Спи девойката-шах. На челото ѝ грее звезда. В нозете ѝ – сребърни светилници горят, до главата ѝ – златни свещници сияят. На масата – една от друга по-вкусни гозби, в бокала – искри отлежало вино.

Похапнал момъкът, опитал и виното. Нанизал на пръста на девойката своя пръстен – с прекрасен елмаз украсен и препуснал към къщи.

Завърнал се у дома.

   – Добър ден, тате!

   – Добре си дошъл, сине! Защо се забави?

   – Далече са градините на Девойката-шах. Донесох вълшебни плодове.

Докоснал ги бащата, отхапал от първия плод и очите му оздравели. Отхапал от втория плод – изправил снага, въздъхнал, болестите му отлетели. Отхапал от третия – изгладили се бръчките му, младостта и силата му се завърнали. Прегърнал бащата най-малкия си син. Благодарил му.

В това време Девойката-шах се събудила. Видяла – някой бил наченал гозбите, от бокала бил отпил, пръстен ѝ оставил.

   – Кой е идвал в двореца? Говори!

Вълшебното огледало разказало всичко за храбрия момък.
Седем царства владеела Девойката-шах. Сбрала тя войските си. Тръгнала момъка да дири.

Стигнала до града, в който живеел бащата с тримата си сина. Заповядала, пред нея да се яви човекът, който е идвал в нейната градина.

   – Аз! Първи аз влизах в градината. – развикал се най-големият брат.

   – Аха! Значи ти си идвал в градината ми?

   – Аз!

   – Как откъсва плодовете?

   – С ръце.

   – Върви си! – Девойката –шах заповядала на слугите си да го изхвърлят от шатрата ѝ. Същото сполетяло и средния брат. Дошъл накрая и най-младия брат. 

  – Е, юначе, ти ли бра плодове от моята градина?

   – Аз.

   – Как ги откъсна?

Разказъл момъкът.

Тогава Девойката-шах го извела пред войската си и три пъти го целунала. Голяма сватба вдигнали. Заживели щастливо. Имали синове – храбри като баща си и дъщери – красиви като майка си.

 

Е, дойде краят на приказката. Ако искате да прочетете или чуете още аварски приказки, кликнете тук.

 

Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т.1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 349-353.
Превод и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

 

Към следващата аварска приказка “Чилбик и харт – 1”.