AEDVIL

Първа част на Грузинската народна приказка “Окруа”

Било ли е или не е било – не знам, но казват, че живял някога богат човек, който освен един единствен син, никого другиго си нямал. Но синът пораснал и се сприятелил с лоши другари. По цял ден хойкали, работа не похващали. Опитвал се бащата да вразуми сина си, но думите му през едното му ухо влизали, през другото – излизали.  Синът продължавал да мързелува, с лоши приятели да другарува.

Разболял се бащата. Като усетил, че скоро ще умре, извикал сина си и му казал:

– Сине, преди да умра, искам да се закълнеш, че ще изпълниш последната ми воля.

– Кълна се в небето и в земята, ще изпълня заръките ти. – отговорил синът.

– Запомни, синко:

Първо – колкото и да бързаш, чуеш ли звъна на църковната камбана, спри, влез в църквата, помоли се на бога, после поговори с хората и чак тогава продължи по пътя си.

Второ – пази се от неверни приятели! Когато си на път – внимавай! Не се доверявай на този, който не те изчака! Докато човека не изпиташ, не му се доверявай! С него обща работа не захващай!

Трето – не посвещавай жена си във всички свои тайни!

Четвърто – изпаднеш ли в беда, отчаяние ли те обземе, решиш ли край на живота си да сложиш, овеси се на голямата кука, която е забита в тавана на чардака ни.

Изпълнил синът дадената дума. След като дълго боледувал, бащата на Окруа починал. Погребал го синът както подобава – с големи почести. Дълго го оплаквал. Но лошите приятели мира не му давали – накарали го да махне траурните дрехи, помъкнали го подире си. Докато имал пари, всички яли, пили и се веселили. След няколко години – обеднял Окруа, а приятелите мигом забравили за него. Престрували се, че не го познават.

Разбрал синът, колко прав е бил баща му, помислил си: “Не са били те мои приятели, а на богатството ми…” Но все пак се надявал, че ако отиде при тях, ако очи в очи се срещнат… И ето, че веднъж, когато много огладнял, влязъл при бившите си приятели, които пирували. Над огнището шиш се върти, шашлык се пече.

– Махай се!

– Но аз съм Окруа, приятеля ви! Толкова години в дома си съм ви гощавал!

– Не ни трябват дрипльовци като теб!

– Цялото си богатство пропилях заради вас!

– Какви ги дрънкаш?!

– Какво богатство?!

В това време кучето на един от лентяите откраднало шашлыка и се спотаило в храстите. Те помислили, че гладният Окруа е откраднал месото и започнали да го удрят и да настояват да им го върне.

– Не съм го взел! Кълна се! Истината ви казвам! Видях, как кучето ви го отмъкна.

– Какво говориш?! Кучето от огъня не може да вземе месото, при това, заедно с шиша!

– Ти! Ти си го откраднал!

И бившите приятели на Окруа здравата го напердашили. Изгонили го.

Пребит и оскърбен, той се прибрал у дома.

– Позволих на тези негодници години наред да ме използват. Пропилях наследството си. Не изпълних заветите на баща си. Заслужавам да умра.

Решил Окруа да се обеси на чардака. Закачил въже на куката, но като го метнал през врата си, от тежестта му въжето се опънало и куката изскочила. Посипали се жълтици. Покойният баща на Окруа предвидил докъде ще докарат сина му неговите приятели-лентяи и се погрижил да скрие по-голямата част от семейното богатство. Надявал се, че като обеднее, синът му ще се вразуми. 

Помолил се Окруа на гроба на баща си. Заживял отново богато, оженил се. Приятелите му започнали отново да го търсят, като разбрали, че пак е забогатял. Поканил ги той, угостил ги. Каквото и да кажел, те кимали и се усмихвали.

– Знаете ли, случи се нещо удивително. В мазето ни имаше цял товар желязо. Мишките го изядоха.

– Възможно е.

– Случва се.

– Какво ли не става по света!

Съгласили се всички.

– Ах, вие! Лъжци! Измамници! Лакоми лентяи! Когато бях дрипав и гладен, не ми повярвахте, че кучето е отмъкнало шиша с шашлыка. А сега, понеже пак съм богат, кимате и с всичко се съгласявате! Махайте се от дома ми!

Окруа прогонил неверните си приятели от своя дом и заживял щастливо с жена си и децата си.

Но приключенията на Окруа продължават – прочетете или чуйте втората част на грузинската приказка за ум и хитрост – “Окруа” – 2.