AEDVIL

Втора част на Грузинската народна приказка “Окруа”

Наложило се веднъж Окруа да тръгне на път по спешна работа. Стигнал до непознато село. Много бързал, но щом чул църковната камбана, влязъл в църквата, помолил се на бога – да го закриля. Разговорил се с хората, разпитал за пътя, разбрал, че пороят е отнесъл моста.

– Дори денем трудно ще минем, преди водата да се отече. – рекъл един пътник.

– Пътят е разкалян. Конят ми едва не си счупи крака, докато се връщах. – поклатил глава друг.

– Тази нощ ще трябва тук да останем. – добавил трети.

– По-добре да пренощуваме, а утре да вземем добър местен водач – брод през реката да ни посочи. – предложил четвърти.

Вслушал се в съветите Окруа. На сутринта тръгнал заедно с другите пътници. Успешно преминал реката. Дълго пътувал, свършил си работата, завърнал се у дома и веднага отишъл на гроба на баща си – да се помоли, да благодари за мъдрия съвет, който опазил живота му.

Минало доста време, но нали дяволът си няма работа, приискало му се на Окруа, да изпита жена си. Край извора заровил колода карти, ударил се по носа, потекла кръв, изцапала дрехите му. Завърнал се у дома.

– Какво се е случило? – разтревожила се жена му.

– Не питай! По добре де не знаеш, ако те разпитват, да не ме издадеш.

Но жена му настоявала ли, настоявала да ѝ разкаже всичко.

– Ако ти разкажа, а ти ме издадеш, ще загина!

– Как ще те издам?! Нали съм ти жена?! Кажи! Не ме измъчвай!

– Тихо, жено! Да не ни чуе някой. Бързо, полей ми да се измия! Изгори окървавените дрехи! Убих човек. Зарових го край извора. За щастие, никой, нищо не видя. Побързай моите архалухи[1] и чоха[2] да изгориш – следи да не останат.

На следващия ден тръгнали съседките за вода. Жената на Окруа – също. Като доближили извора, тя се разплакала.

– Какво ти е?

– Защо плачеш?

– Да не е болен някой у вас?

– Да не е умрял?

Още по-силно се разридала, през сълзи отговорила:

– Не! Не ме разпитвайте! Всеки сам да се справя с нещастието си!

– Та ние да не сме ти врагове?! На нещастието те да се радваме?!

– Сподели мъката си!

– Облекчи душата си!

– Боя се, че ако се разприказвате, ще загинем и аз и цялото ми семейство.

– Нека бог накаже тази от нас, която проговори!

– Ние сме ти приятелки!

– Довери ни се!

– Е, добре, ще ви кажа. Само не ме издавайте.

– Няма. Бог ни е свидетел.

– Мъжът ми се скарал с някакъв човек, сбили се, убил го и го заровил край кладенеца.

Изплашени, жените се разбягали. До обяд, всички знаели за “убийството”. Хванали Окруа, осъдили го, повели го към бесилото.

– Не съм виновен! – викал той, но никой не го слушал.

Метнал палачът примката около шията му.

– Царят и жена ми са на един акъл! – провикнал се Окруа.

И както става обикновено, думите му мигом до царя достигнали… Намерило се, кой да му съобщи, какво е казал осъденият…

Заповядал владетелят да доведат Окруа, запитал го:

– Как посмя с жена си да ме сравняваш?!

– Че защо да се страхувам?! Реших – и тъй и тъй ще се мре, поне истината да река.

– Каква истина, глупако?!

– Че съм глупак, глупак съм! Щом в съветите на баща си се усъмних. На смъртния си одър той ми рече: “На жена тайна не доверявай!” Не му повярвах. Реших жена си да изпитам. Зарових колода карти край извора, ударих си носа, кръв потече, изцапах дрехите си с нея. Върнах се у дома и казах на жена си, че съм убил човек и съм го заровил край кладенеца. Когато ме отведоха от къщи, жена ми викна след мен: “Ако те оправдаят, купи ми шалвари от царския пазар!” А ти, царю, заповяда да ме обесят, без дори да ме изслушаш. Къде е, питам аз твоята мъдрост, твоята справедливост?

Засрамил се царят. Заповядал да разровят земята край извора. Мъртвец не намерили. Само колода карти изровили.  Убедили се, че Окруа не е убивал никого. Пуснали го. А царят дори го дарил със златотъкана дреха.

Досетихте се, нали, от този ден насетне Окруа спазвал заветите на баща си. Затова живял мирно и щастливо дълги години.  

Източник:

ГРУЗИНСКИЕ народные новелы. – Тбилиси : Изд. “МЕРАНИ”, 1974, -448 с.

Издание на Института по история на грузинската литература “Ш. Руставели” към Академията на науките на Грузинската ССР.

Окруа – с. 277-282.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

Прочетете или чуйте следващата грузинска приказка за ум и хитрост – “Принцът Глупчо”.