Принцът Глупчо
Грузинска приказка
Живял някога велик владетел. Имал той двама сина. Единия всички го смятали за глупав. Другия се славел като много умен, затова царят решил той да наследи престола.
Сутрин обличали принц Глупчо в нови дрехи, а вечер той се завръщал облечен в дрипи. Това никак не се харесвало на царя, но какво да прави – няма да пуска сина си дрипав из царството да ходи?!
Имал си царят умен и предан везир. Цял живот вярно служил той на царя. Затова владетелят много го уважавал. Веднъж везирът решил да проследи принц Глупчо, за да разбере, как става така, че той всеки ден дрипав се завръща в двореца.
Тръгнал след него една сутрин. Върви принцът, облечен в новите си, блестящи дрехи, върви и мълчи, но внимателно се вглежда във всичко наоколо. Срещу него – просяк върви, едва крета. Дрехите му – парцаливи, очите – гуреливи. Явно – от дни не е успявал да се нахрани.
Хванал го принцът за ръка. Завел го в гостилницата. Поръчал една от друга по-вкусни гозби. Изчакал просякът да се нахрани. После го завел в банята. След като се изкъпал, не му позволил да облече своите дрипи. Съблякъл своите дрехи принцът, дал ги на просяка. Благодарил нещастникът, изправил снага, очите му заблестели, тръгнал работа да си търси и скоро намерил, с какво да си изкарва хляба и никога вече да не се унижава да проси.
Принцът облякъл дрипите на просяка и тръгнал към брега на морето. Взел шепа пясък и рекъл:
– Това е за този, който с брат си се скара и с побратим се сдружи, без добре да го познава.
Разпилял принцът пясъка в морето. Отново гребнал пясък, вдигнал ръка и го оставил да се изниже между пръстите му. Вятърът разпилял песъчинките.
– А това е за този, който всички свои тайни пред жена си разкрива. – рекъл принцът и пак напълнил шепата си с пясък. – Това пък е за този, който само на царската благодарност разчита.
И принцът разсипал пясъка върху главата си. После се завърнал в двореца.
Решил везирът да провери, доколко са верни думите на принца. Скарал се с брат си, сдружил се с приятел, когото не познавал добре. Докато щедро гощавал новия си побратим, той всеки ден го търсел. Но щом му поискал пари назаем и казал, че е пропилял богатството си, изведнъж – приятелят престанал да идва в дома му. А като го срещнал и споделил с него, че царят му е сърдит, дори престанал да го поздравява – преструвал се, че не го познава.
Убедил се везирът, че е прав принц Глупчо: Ще се кае този, който с брат си се скара и с побратим се сдружи, без добре да го познава.
Решил да провери, наистина ли: “Тайни на жена си човек не бива да поверява.”
Царят имал прекрасна сърна. Много я обичал – сам я хранел и поял. Винаги била край него. Откраднал я везирът и я скрил. Купил козе месо, занесъл го в дома си. Заповядал на слугите да го опекат и да го поднесат на трапезата вечерта.
– Това месо е от любимата сърна на царя. Аз я откраднах и я заколих. – рекъл везирът на жена си.
А царят много се разгневил, като разбрал, че сърната е изчезнала. Къде ли не я търсили – напразно.
В това време везирът и жена му се скарали за нещо и той ядосан замахнал да я удари. Хукнала тя – та право при царя:
– Велики господарю, мъжът ми откраднал твоята сърна. Снощи ядохме от месото ѝ.
Хванали везира. Забравил царят за дългогодишната вярност на своя съветник. Заповядал да го обесят. Повели везира към бесилката. Помолил той да му разрешат последната си дума да каже. Разрешил царят.
– Господарю, жива е твоята сърна. Скрита е в конюшнята ми. Исках да проверя верността и предаността на жена си.
Довели слугите сърната, прегърнал я царят, наредил да освободят везира и да го обсипят с почести.
Но везирът вече знаел, колко мъдър е и третият съвет на принца: Да не разчита само на царската благодарност.
Разбрал везирът, кой е умен и кой глупав.
ГРУЗИНСКИЕ народные новелы. – Тбилиси : Изд. “МЕРАНИ”, 1974, -448 с.
Издание на Института по история на грузинската литература “Ш. Руставели” към Академията на науките на Грузинската ССР.
Царевич-дурачок – с. 255-258.
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова.
Прочетете или чуйте грузинската вълшебна приказка “Принцът и синът на Тушин”.