AEDVIL

Първа част на грузинската приказка “Ловецът и големият орел”

Било ли е или не е било – не знам. Разказват, че живял някога беден ловец. Излязъл той веднъж в гората на лов и що да види – насред вековната гора, лежи голям орел – върху три огромни дъба, разперил криле.

– Не ме убивай, ловецо! Още не съм пораснал. В моя род орлетата-голишарчета са по-едри от мен. Вземи ме! Излекувай ме. Като оздравея и порасна, ще ти се отблагодаря.

Не го убил ловецът. Занесъл го у дома. Започнал да го лекува. Всеки ден се налагало да донася десет пъти повече дивеч, за да го храни. Жена му се сърдела:

– Ние самите едва се изхранваме…

След две седмици орлето помолило:

–  Отнеси ме до трите дъба.

Излетяло, сграбчило с клюна си едно от вековните дървета, метнало го през три планини.

– Още ще трябва да ме лекуваш. – рекло орлето.

Ловецът го отнесъл обратно в дома си. Още две седмици го хранил, а жена му сърдито мърморела.

– Занеси ме пак до трите дъба. – помолило орлето.

Като стигнали до вековната гора, излетяло, сграбчило огромно дърво, изтръгнало го, метнало го през девет планини и рекло:

– Още не са се възвърнали силите ми.

Сърдита ги посрещнала жената на ловеца, но послушала мъжа си – още две седмици готвила вкусни гозби и хранила орлето.

– Е, да видим сега! – рекло орлето и излетяло.

Ловецът препуснал след него. Стигнали до вековната гора. Сграбчило трите дъба, из корен ги изтръгнало, метнало ги – кой знае къде.

– Благодаря ти, че ме излекува. Заколи един бик. Изпечи месото, тури го в торбата, мятай я през рамо, сядай на гърба ми! Ще те отведа при мама и тате. Ще искат те да те дарят – злато и скъпоценни камъни ще ти предложат. Кажи, че искаш само ръждивата кутийка да ти дадат. Нищо друго не вземай!

Изпълнил момъкът заръките на орлето. Полетяло то, все по-високо се издигало. Ловецът му давал месо от торбата, но то свършило, а орлето пак обърнало глава – гладно било. Отрязал ловецът парче от бедрото си, пъхнал го в човката на орлето.

– Ей, че вкусно месо! – извикало орлето и кацнало. – Защо куцаш? – запитало ловеца.

– Последното парче месо бе от бедрото ми. Месото на бика свърши.

Погалило орлето крака и той зараснал, а силата на ловеца се утроила. Повело го орлето към своето гнездо. Посрещнала ги орлицата, разперила криле – от хоризонт до хоризонт. Прегърнала орлето.

– Мамо, ловецът спаси живота ми, храни ме и ме лекува.

Долетял и орелът, несметни богатства пред ловеца изсипал. Той към нищо не посегнал.

– С какво да те възнаградя? – запитал орелът, а гласът му заехтял, планините разтърсил.

– Нищо не ми трябва, дайте ми само ръждивата кутийка.

– Добре! Твоя е, но помни – не я отваряй, докато не се прибереш у дома!

Благодарил момъкът, спуснало го орлето на земята, сбогували се.

Върви ловецът и си мисли: “ Какво ли има вътре? Дали не сглупих, като се отказах от златото и скъпоценните камъни?” Отворил кутийката. Изскочил от вътре цял град – с дворец, с прекрасни домове, градини, огромни стада. Ловецът, не знаел, що да стори. В този миг дев[1] излязъл от гората, запитал го:

– Защо се чудиш и маеш, човече?

– Не мога да прибера обратно града в кутийката.

– Ако ти помогна, ще ми дадеш ли от дома си това, за което не знаеш?

– Ще ти го дам. – обещал ловецът.

– Ще дойда да си го взема, когато му дойде времето. – рекъл дев и затворил кутийката.

Не знаел ловецът, че жена му е родила златокъдро момченце, докато той летял с орлето. Завърнал се у дома, отворил кутийката, изскочили от вътре всички богатства. Станал той стопанин на вълшебния град. Но нищо не можело да го зарадва. “Обещах сина си на дев да дам!” – все за това си мислел.

Пораснал златокъдрият му син, пожелал по света да тръгне, късмета си да дири. Наложило се тогава, бащата да му разкаже, че дума на дев е дал, да прати сина си при него. А всеки уважаван джигит държи на думата си…

Тръгнал момъкът дев да търси. По пътя срещнал бабичка, поздравил я.

– Накъде си се запътил, сине?

– Отивам при дев, да ме изяде.

– Синко, стигнеш ли до реката, която тече насред вековната гора, ще видиш трите щерки на дев там да се къпят. Открадни дрехите на най-малката. Тя е най-добра и най-красива. Като се съгласи, невеста да ти стане, да ти помогне от дев да се спасиш, от бедата да те избави, чак тогава върни дрехите ѝ.