AEDVIL

Везирът и трите мъдри съвета на Бахлул

Татска приказка – втора част

Довели слугите джейрана, смилил се падишахът, пуснал везира да си върви. А той върнал жена си на нейните родители и тръгнал към родния си край. Разказал на майка си и баща си, какво се е случило. Намерили му те млада и красива жена, голяма сватба вдигнали. Завърнал се везирът у дома, тъкмо когато падишахът заповядал всички велможи, заедно с жените си да му дойдат на гости, за да им разкаже, какъв чуден сън сънувал.

– Който не дойде – ще го изгоня от земите си! – заканил се владетелят.

Познавали придворните своя господар, знаели колко е опасно да покажат жените си на падишаха. Още щом видял младата и красива жена на везира, падишахът решил да я отнеме от него. На следващия ден събрал своите нукери[1] и им заповядал да измислят коварен план, за да прогони везира и да отнеме жена му.

На следващия ден падишахът извикал везира и заповядал:

– Приготви се! Тръгваш към страната на гяурите!

(Така мюсюлманите презрително наричат поробените християни.)

– Намери там трупа на моя вестоносец Гапканхан, изкопай го и ми го донеси! Ще те наградя, ако успееш! Иначе – ще те обезглавя!

Печален се завърнал у дома везирът. Младата му и красива жена била и много досетлива.

– Падишахът е решил да те погуби. Надява се, че като не се завърнеш, ще може да ме принуди да му стана жена.

– Какво ще правим?

– Ще тръгнем заедно!

– Накъде?

– Накъдето ни видят очите! Поискай от падишаха да ти разреши четиридесет дни и нощи, за да се стегнеш за път. През това време ще успеем да се измъкнем.

Подслушали слугите разговора, разказали всичко на падишаха. Разгневил се той, заграбил богатствата и дома на везира, а него и красивата му жена изгонил от земите си.

– Господи! Благодаря ти, че спаси живота ни! – рекла красавицата и прегърнала мъжа си.

– Прав беше Бахлул: “Само на богатството си и на благосклонността на шаха човек не може да разчита.” Добре че изучих един занаят – мога да извая върху метала всичко, което очите ми виждат…

– Няма да гладуваме. – усмихнала се красавицата. – Аз мога да тъка, да шия и да бродирам.

Заживели двамата млади далеч от злия падишах. Трудели се неуморно и скоро се замогнали. Дом вдигнали, деца отгледали, трите мъдри съвета на Бахлул им предали. Когато децата им занаят си избрали и го изучили – родителите били спокойни за бъдещето им – знаели, каквото и да им е отредила съдбата, с труда и смелостта си – ще се справят!

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към следващата татска приказка “Всичко на света край има”.

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.