Чалтук-Ахмед
Чалтук-Ахмед
Кумыкска приказка
Живял някога бедняк на име Чалтук-Ахмед. Нищо си нямал, освен едно старо куцо конче. Обичал го той и го жалел. Оставял го да пасе през нощта на полето. Но вместо да се поправи, кончето слабеело, ребрата му се брояли, странни рани кървяли по гърба му. Разтревожил се Чалтук-Ахмед. Решил цяла нощ да пази, да дебне и да види, кой измъчва кончето му. В полунощ пристигнали диви зверове – вълк, мечка, глиган и лисица. Забавлявали се те, плашели кончето, яздели го и забивали нокти в гърба му.
Изскочил той, хванал зверовете. Изплашили се те, замолили го, да ги пусне. Вълкът обещал да му докара цяло стадо овце, Глиганът – да разоре нивата му, мечката – да му покаже хралупа, пълна с мед. Само Лиса нищо не обещала, казала:
– Аз съм слаба и малка, но може да ти потрябва моят съвет в труден час…
Помислил, помислил Чалтук-Ахмед, пуснал зверовете. Погрижил се за кончето и вече не го оставял нощем само да пасе.
На другия ден Глиганът разорал с острите си бивни нивата му. Вълкът докарал стадо овце. Повела го Мечката към гората, хралупата с мед да му покаже. Взел Чалтук-Ахмед брадвата си и делви за меда и тръгнал след Мечката. Навлезли в най-дивата и гъста част на гората. Усетил беднякът аромата на меда и тъкмо се канел, да благодари на мечката, тя изръмжала:
– Ей сега ще те изям!
Изплашил се беднякът. Изведнъж чул гласа на лисицата:
– Чалтук-Ахмед! Чалтук-Ахмед!
– Тук съм!
– Чалтук-Ахмед, не си ли виждал Мечката? На ловците меча кожа им трябва.
Изплашила се Мечката, прошепнала:
– Кажи, че не знаеш, кажи, че не знаеш!
– Не знам! – извикал Чалтук-Ахмед.
– А какво е това пред теб?
– Кажи дънер! Кажи дънер! – повтаряла Мечката.
– А нима дънерът има уши?
– Кажи, че това са клончета! Кажи, клончета са!
– Това са клончета. – рекъл Чалтук-Ахмед.
– Тогава грабвай брадвата и здравата удряй между клончетата!
– Удари лекичко, мили Чалтук-Ахмед! Никога няма да забравя добрината ти!
– Не ти вярвам! – извикал Чалтук-Ахмед. – Замахнал и с все сила ударил Мечката по главата.
Благодарил на Лисицата. Напълнил делвите с мед, занесъл ги у дома.
Заживял той щастливо, но не забравял и дивите животни – оставял им по малко храна през зимата. А Лиса? За нея винаги имало вкусна кокошчица, ако решала на гости да му дойде. Че как иначе?! Нали живота му спасила!
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.