Куклухай – 1
Куклухай
Даргинска приказка
Дърво се издигало в полето, на дървото – гнездо, в гнездото – три птичета, а с тях – майка им – птицата Куклухай.
Ханът-вълк минал веднъж край гнездото, видял майката и нейните дечица и изръмжал:
– Мое е полето!
Мое е дървото!
Моя е хралупата!
Мое е всичко вътре в нея!
Куклухай, Куклухай,
колко са дечицата ти?
– Само три, велики хане. – отговорила изплашената птица и ниско се поклонила.
– Защо са само три? Значи едното си няма другарче. Дай ми го – иначе – ще заповядам да отсекат дървото. Идва зима. Дърва ми трябват.
Заплакала Куклухай, плеснала с криле – какво да стори? За да спаси поне две от птичетата си, трябвало да пожертва третото… Глътнал го Вълкът и си отишъл.
На сутринта пак дошъл, започнал да вие:
– Мое е полето!
Мое е дървото!
Моя е хралупата!
Мое е всичко вътре в нея!
Куклухай, Куклухай,
колко са дечицата ти?
– Само двечки ми останаха, велики хане. – рекла Куклухай с треперливо гласче и се поклонила ниско-ниско.
– Защо са ти две?! Бедна си – та ти дори едно едва ще изхраниш. Дай ми второто – аз ще го възпитавам.
– Не! – казала майката. – Няма да го дам!
Тогава Вълкът извикал дърварите. Дошли те с острите си брадви. Горчиво заплакала Куклухай, хвърлила още едно птиче. Излапал го той и се запилял някъде из гората.
На другия ден пак пристигнал и започнал да вие още по-страшно от преди:
– Мое е полето!
Мое е дървото!
Моя е хралупата!
Мое е всичко вътре в нея!
Куклухай, Куклухай,
колко са дечицата ти?
– Един единствен син ми остана, велики хане! – отговорила Куклухай, едва жива от страх.
– Не се безпокой за него! Аз ще го взема на служба при мен! А ти безгрижно си лети!
– Не! Няма да ти го дам! Прави, каквото искаш! – развикала се Куклухай.
Тогава Вълкът заповядал на дърварите да отсекат дървото. Залюляло се то, паднало и последното птиче. Изял го вълкът и си отишъл.
Заридала Куклухай, отлетяла далече в гората, скрила се сред бодливите храсти – нещастието си да изплаче.
– Има дърво в полето с просторна хралупа.
Там топло гнездо направих, три птичета измътих.
Няма ги вече дечицата ми, изяде ги злият хан!
Лиса, която отдавна искала да стане хан, чула плача на отчаяната майка.
– Не плачи мила Куклухай! – рекла хитрушата. – Аз не съм като вълка! Добра съм! Ще ти помогна да му отмъстиш. А ти лети из гората, разказвай за неговите злодейства.
Полетяла Куклухай, на всички разказала за бедата, която я е сполетяла, за злината, която Ханът-вълк ѝ сторил.
В това време Лиса стигнала до вълчата бърлога.
– Накъде си се забързала така? – запитал я Вълкът.
– Бързам! Отивам на мелницата. Стопанката отиде до аула – въглени да вземе, огъня да запали. Сега на мелницата никой няма. Искаш ли брашно да си похапнем?
– Да вървим! – заповядал Ханът-вълк.
Дотичали до мелницата. Вълкът първи се напъхал в сандъка, налапал се с брашно. Дошъл редът на Лиса.
– Ей, Хане, твой ред е да стоиш на пост. Да не избягаш?!
– Лисо, как можа да си го помислиш?! Върви, яж спокойно!
– Хан или не – не ти вярвам, Вълчо! За да не ме изоставиш, ще те завържа – за малко…
– Е, добре, щом е за малко – завържи ме. – съгласил се Вълкът.
Завързала Лиса опашката му за мелничното колело, пуснала после водата – завъртяло се колелото, а с него и Вълкът. Въртяло го, удряло го колелото, едва не го смлели воденичните камъни. Отскубнал се Вълкът, едва се спасил, но без опашка останал.
Смяла се Лиса, смяла се, после в гората изтичала, всичко на Куклухай разказала.
Към втората част на даргинската приказка “Куклухай – 2“.