Жатик – 3
Трета част на ингушката приказка
“Жатик – синът на вдовицата”
Както винаги, Жатик послушал верния си кон. Казал на сина на княза:
– Отведи табуна и стадата в кошарите на падчах и там ме изчакай. Аз ще се сражавам с Вампала.
Вятър се извил, мълния бляснала, гръм тътнел, а ехото се носело далече, далече.
– Вампалът е излязъл от морето. – рекъл конят на Жатик. – Вятърът е дъха му, гръмът – скърцането на зъбите, мълниите – искрите, които изскачат от тях. Не се бой! Нападай го смело.
– Ах, ти! Жалка твар! – развикал се Вампалът. – Мислех че още не си пораснал и затова бях спокоен. Дорде бе жив, мира нямах от баща ти. Откъснах му главата. Какъвто бащата, такъв и синът! Сега и ти без глава ще останеш!
– Миналото и бъдещето само на бог са известни. Скачай от седлото! Бащината сабя – терсмайла е с мен! Дръжката ѝ – с глава на вълк е украсена, в мъката вдовишка е калена, от любовта синовна – окрилена! Ще отсека главата ти, ще отмъстя за смъртта на тате!
Започнала свирепа битка. Пара изскачала от телата им, в облаци се превръщала. Свистели сабите, цвилели конете. Морският кон разкъсвал конските кожи, с които бил увит жребецът на Жатик, но губел сили и едва се крепял на нозете си. Започнал да се моли:
– От една майка сме родени, не ме убивай.
– Моят ездач е достоен човек, а твоят – черен вампал! Стопанинът ми никога не ме е обиждал. Няма да го предам! Твоят зъл господар не заслужава верността ти. Братко, престори се, че си тежко ранен, падни на колене!
Жребецът на Вампала послушал брат си – паднал на колене. Като видял това, Великанът решил последната си хитрост да използва – изкрещял магическите думи:
– Слънцето е мое! Аз съм победител!
Жатик не се уплашил, извикал:
– Ти, куче, към слънцето виеш, но божието златно слънце е мое! Аз ще те победя!
Замахнал със сабята-терсмайла, отсякъл главата на Вампала, сложил я в торбата-талс, преметнал я през рамо и се отправил към мястото, дето баща му често спирал да си почине. Полегнал, но после не могъл да се изправи, заради тежките си рани. Коня си пуснал – свободно да пасе на поляната до вековното дърво.
В това време синът на княза стигнал до двореца. На сутринта падчах видял табуните с морски коне и стадата, запитал:
– Кой ги докара?
– Синът на княза. – отговорили стражите.
Искал падчах за зет сина на княза, но дъщеря му не се съгласила:
– Той не е донесъл геза-дяри, няма да се омъжа за него. Разреши ми сама да огледам земите ни. Нареди да впрегнат в колесницата трите най-бързи коня. – замолила тя баща си.
Това никак не се харесало на падчах, но все пак изпълнил молбата на дъщеря си. Пуснал я сама да пътува. Пришпорила тя конете, прекосила степта и скоро стигнала до брега на морето. Намерила Жатик – едва жив. Изтеглила сабята от гърдите му, обърнала острието към себе си, а дръжката на сабята притиснала в тялото на ранения момък. Решила: “Умре ли той и аз жива няма да остана!”
Казват, че ангел видял това, при бога долетял, разказал му. Бог дал на ангела ябълка и рекъл:
– Хвърли им тази ябълка. Тя ще изцери раните на храбреца.
Хвърлил ангелът ябълката, паднала тя право в ръцете на девойката. Разбрала тя, че господ е чул молитвите ѝ, очистила ябълката, изстискала капка сок върху устните на Жатик. Размърдал се той. След още една капка, отворил очи. След третата капка, запитал:
– Как се озова тук?
Разказала му всичко девойката, обяснила, че не иска да се омъжва за сина на княза.
– Благодарение на теб, вече се чувствам по-добре. Върни се и ме чакай. Зараснат ли раните ми, ще дойда и аз.
– Вземи този пръстен. Видя ли го, ще знам, че си се завърнал. Изяж тази ябълка, ще ти помогне по-бързо да оздравееш. – казала дъщерята на падчах и си тръгнала.
Изял Жатик ябълката и оздравял, много по-силен станал. Преметнал талс с главата на Вампал през гърба на коня, яхнал го и препуснал към двореца.
А там вече за сватба се готвели – искал падчах насила да омъжи щерка си за сина на княза.
Към четвъртата част на ингушката приказка “Жатик – синът на вдовицата – 4”.