08_16_Поток
– Никой не може да ме спре! – горещеше се Зоркото око – Нито с думи, нито с наказания, нито със скалите, затрупали входа на пещерата! Затвориха ни, но ще избягаме! С мен ли си?
– Тръгваме! – Калин Орелът за нищо на света не би изоставил брат си.
Орлетата се гмурнаха в подземния поток. Перата им натежаха, теглеха ги към дъното. Оставиха се на течението. От Ави знаеха, че потокът преминава под върха и извира в началото на Долината.
Уж пътят не бе много дълъг, но скоро Зоркото око се отпусна безсилно на дъното. Калин Орелът го сграбчи и продължи напред. Успя да го измъкне от водата. Отпусна се на брега и затвори очи.
Полумъртви и премръзнали ги намери маймунката Офи. Скакалецът Опи се бе досетил, как ще постъпят наказаните орлета. Оги-екипът ги очакваше. Малката круша Оли и омайничето Ори ги напоиха с горещ билков чай. Постоплиха се край огнището стъкмено от кученцето Ози. Разбира се – огъня бе запалил Оги – нали е огнено драконче.
Ясно бе – орлетата още не са готови. Приключенията трябваше да почакат, докато Зоркото око и Калин Орелът пораснат и укрепнат.
Върни се на № 08_13 и избирай отново.