AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Ръждивият меч

Изведнъж блеснала мълния, треснал гръм, черен облак прелетял над гората и закрил цялото небе. Не било това черен облак, ами черния кон долетял. Звънтели доспехите на юнака, докато скачал на земята. Засвистял мечът му. Кънтял гласът му иззад шлема, закрил главата и лицето му:

– Как се осмеляваш, да влизаш в моята градина?!

Хасан смело отговорил:

– Не викай! Злодей! Убил си братята ми?! Дойдох да отмъстя за тях! Ще те убия!

Извадил Хасан меча си, спуснал се срещу юнака. Четирийсет дни и нощи траяла битката. На четирийсет и първия ден Хасан притиснал раменете на юнака към земята. Тогава шлемът му паднал и момъкът видял, че това е изумително красива девойка. От учудване паднал безчувствен на земята.

Когато дошъл на себе си, нямало жива душа наоколо. Само парче хартия лежало до него. Девойката-юнак била написала:

“Аз съм Пери, дъщерята на франкския крал. Баща ми реши да ме омъжи, но аз дадох дума, че ще стана невеста на този, който ме победи в честен двубой. Ела да поискаш ръката ми. Ще те чакам.”

Към третата част на азербайджанската приказка “Ръждивият меч – 3”.

Събрал Хасан войската си, погребал братята си, завърнал се у дома. Разказал на майка си всичко. Оставил везира да управлява царството. Скочил на седлото – сам потеглил на път. Дълго препускал. Стигнал до една поляна сред най-гъстата част на гората. Там лежал и стенел един див – огромен и страшен. От стоновете му земятя се тресяла. Видял момъкът – дебел клон забит в крака на див.

– Как да му помогна? – чудел се Хасан. – Той е заслепен от болка. Ако се опитам да извадя клона, див ще се мята насам-натам… И какъвто е огромен, ще ме премаже.

Мислил, мислил, накрая – измислил: Изкопал дълбока яма под крака на див, покрил я с клони и листа, вмъкнал се вътре и от там започнал да дърпа клона. Издърпал го. Бликнала кръв, болката попреминала, див се успокоил и заспал.  

Като се събудил, разбрал, че е оздравял. Зачудил се:

– Кой ли ми е помогнал?…

Изправил се, обиколил поляната, никого не видял. Провикнал се с гръмотевичен глас:

–  О, ти, който ме спаси! Излез! Покажи се! За доброто стократно ще ти се отблагодаря.

Изскочил Хасан от ямата. Див бил огромен – наложило се да коленичи, за да разгледа по-добре своя спасител.

– О, сине човешки! От жестока и позорна смърт ме спаси ти. Кажи, как да ти се отблагодаря?

– Нека да се побратимим! – отговорил Хасан.

– Добре. Но кажи, накъде си се запътил?

– Търся Пери, дъщерята на франкския крал.

– А, юнак-девойче е тя! – засмял се див. – Ще ти е лика-прилика! Но къде живее – не зная. Качвай се на гърба ми! Ще отлетим до гората на по-големия ми брат. Може би той ще знае, къде да намерим твоята Пери.

Издигнал се див във въздуха, полетял над долини и реки, стигнал до вековна гора, където бял дворец се извисявал. На прага ги посрещнал по-големият брат – Белият див. Огромен като скала, той се засмял и рекъл:

– Добре дошъл братко! Отдавна не съм си похапвал човешко месо.

– Бате, ако докоснеш моя побратим, ще се оплача на баща ни и до края на живота си ще бъда твой враг. Този човек спаси живота ми.

Като чул това, Белият див внимателно, с два пръста хванал Хасан през кръста, вдигнал го до лицето си и го целунал.

– Щом си побратим на братчето ми, значи си и мой брат. Как да ти помогна?

– Знаеш ли, къде живее Пери, дъщерята на франкския крал?

– Юначна-девойка е тя, но къде живее – не зная. Може би по-големият ни брат ще знае. Идете при него. – отговорил Белият див.

Сбогували се и полетели към най-високата планина, дето се извисявал дворецът на сивия див. Посрещнал ги той и запитал:

– Братле, къде се губиш? Този човек за вечеря ли ми го носиш?

– Бате, никога зло няма да му сториш! Този човек спаси живота ми! Сега е наш побратим – мой и на Белия див.

– И мой тогава ще бъде! Кажи, момко, как да ти помогна?

– Покажи ни пътя към царството на франкския крал.

– Аха, значи ще искаш ръката на юначната му щерка Пери… Утре ще ви покажа пътя. А сега елате – похапнѐте, починѐте си.

Към третата част на азербайджанската приказка “Ръждивият меч – 3“.