AEDVIL

Трета част на азербайджанската приказка

Ръждивият меч

На сутринта Хасан благодарил на сивия див, сбогували се. Четирийсет дни и нощи пътували Хасан и най-младият див. На четирийсет и първия ден стигнали до границите на владенията на франкския крал. Див дал на своя побратим няколко косъма и рекъл:

– Ако имаш нужда от помощ, нагрей един косъм и аз мигом ще се появя.

Хасан извадил ножа си, подал го на див:

– Когато от острието на моя нож бликне кръв, значи животът ми е в опасност.

Сбогували се те и Хасан продължил сам по пътя към двореца на франкския крал. Скоро срещнал беден овчар, помолил го да му продаде овен.

– Виждам, че си чужденец. По обичаите на нашата страна, посрещаме гостите с почести. Ей сега ще те угостя.

Заклал овчарят един овен, опекъл месото, гостил момъка. Хасан купил от овчаря старите му, парцаливи дрехи, облякъл ги, а своите – скрил.

Взел стомаха на заклания овен, добре го измил и го нахлупил на главата си. Така заприличал на плешив бедняк.

Стигнал до градината на франкския крал, където били събрани цветя и дървета от цял свят. Изкъпал се с изворна вода, похапнал плодове и заспал.

На сутринта стражите го отвери при краля. Той ядосано го запитал:

– Кой си ти, плешивецо?

– Ваше величество, скитам се по света. Работа търся. Нощтта ме свари край твоята градина. Много бях уморен. Заспал съм там. Ако съм виновен – накажи ме.

– Хитър си ти…Добре, ще пасеш гъските ми срещу храна и подслон.

Хасан се съгласил.

И тъй, ден след ден – Хасан пасял гъските денем, а нощем спял под дърветата в градината. Веднъж принцесата го видяла, познала го, но нищо не казала. Станала тъжна и мълчалива. Кралят забелязал това и запитал жена си:

– Какво става? Защо нашата дъщеря е тъй печална? Май е време да я омъжим…

Речено-сторено! По тези места обичаите били такива: Женихите яздели конете си пред двореца, а принцесата хвърляла ябълка на своя избранник.

Кралят заповядал всички младежи да минат пред балкона на принцесата. Но… тя никого не харесала. Кралят се разсърдил, а Пери навела глава и рекла:

– Тате, този, когото очаквам, не дойде…

Дълго мислили кралят и съветниците, кого са пропуснали да поканят? Най-сетне един от тях се сетил:

– Остана само плешивецът, който пасе гъските.

– Е, какво пък, доведете го! Нека и той премине пред балкона на принцесата.

Довели Хасан. Като го видяла, принцесата веднага хвърлила ябълката. Той я хванал, целунал я и я скътал в пазвата си.

Кралят се разгневил и заповядал да изгонят от двореца дъщеря му и Плешивеца. Но те не се натъжили, а заживели в малко село, в мир и сговор.

Но скоро кралят залинял, разболял се. Колкото и лечители да водели, никой не могъл да го излекува. Чул за това Хасан, излязъл на поляната, нагрял косъм и мигом се появил див. Прегърнал своя побратим, запитал го, как да му помогне.

– Моят тъст – франкският крал се разболя. Как да го излекувам?

– Иди на лов. Уцелиш ли джейран, свари главата му и дай на болния. Веднага ще оздравее.

Джейран – това е вид планински козел от Кавказ – по-едър и бързоног от козлите, които сте виждали по нашия край.

Хасан бил добър ловец, бързо изпълнил заръката на своя побратим. Сварила принцесата главата на джейран. Хасан махнал от главата си овчия стомах, изкъпал се, облякъл скъпите си дрехи и се отправил към двореца.

Кралят не го познал.

– Кой си ти, добри човече? Какво те води насам?

– Бъди здрав, кралю! Изпий тази отвара от глава на джейран. По нашия край така лекуват болести като твоята.

– Излекуваш ли ме – ще ти дам, каквото поискаш. Не успееш ли – ще заповядам да ти отсекат главата.

Хасан коленичил пред краля и му подал отварата. Изпил я владетелят и почувствал, как болестта си отива. Станал, протегнал се и рекъл:

– Е, момко, бих ти дал дори и половината кралство… Казвай, как да те възнаградя?

Хасан скромно се поклонил и отговорил:

– Нищо не ми трябва. Само те моля, помири се с дъщеря си и зет си.

На краля хич не му се искало, но нали дума бил дал – трябвало да я изпълни.

Към четвъртата част на азербайджанската приказка “Ръждивият меч – 4“.