Мухтар – 2
Втора част на азербайджанската приказка
Мухтар
Мухтар сграбчил свирепия див и след дълга борба, го убил. Уморен от битката, седнал да си отдъхне и заспал дълбоко. Не усетил, когато майката на дива долетяла до крепостта, сграбчила го, отнесла го на върха на планината Гаф. Заключила го в тъмницата.
Разлистила вълшебната си книга. Узнала, че Мухтар ще срази всеки див, който посмее да го нападне. Когато момъкът се събудил, тя се престорила, че плаче и го помолила да ѝ помогне, да си върне пръстена.
– Ако ми помогнеш, ще те отнеса до родния ти дом. – рекла тя.
Съгласил се Мухтар. Поставила го на раменете си, полетяла, бълвайки огън и пламък. Стигнала до огромен замък и заръчала:
– Влез в замъка. Ще видиш колело от каруца. Прескочи го, без да го докосваш. Ще се появи жена, която прилича на майка ти, но не е тя. Пази се от нея! Не ѝ вярвай! Убий я! В следващата стая старица дреме на леглото. Обезглави я! Под дюшека е пръстенът ми. Вземи го и веднага ми го дай!
Прескочил Мухтар колелото, видял жената, която толкова приличала на неговата майка, че той се стъписал. Заслушал се в коварните ѝ думи, пощадил я. Тогава тя го сграбчила и го метнала високо във въздуха. Старата майка на дива, полетяла и успяла да го спаси – спуснала го плавно на земята.
– Нали те предупредих – това не е майка ти. Не я щади! Убий я! Донеси ми пръстена!
Мухтар отново прескочил гигантското колело, убил коварната жена, която приличала на майка му и старицата. Надигнал дюшека, взел пръстена, поставил го на пръста си. Мигом пред него се извисил страховит див, поклонил му се и рекъл:
– Готов съм, повелителю! Какво трябва да направя?
– Кой си ти? – запитал Мухтар.
– Аз съм Див – духът на този пръстен. Подчинявам се на този, който го носи. Кажи, какво желаеш и веднага всичко ще изпълня.
Мухтар пожелал да се завърне у дома. Дивът взел момъка внимателно, понесъл го и скоро го спуснал край родния град. Мухтар освободил Див и се отправил към града.
Малко по-късно срещнал овчар, който бил облечен в черно. Мухтар го запитал, защо носи черни дрехи. Овчарят отговорил:
– Нашият шах имаше син на име Мухтар – обичан от всички. Казват, че бил убит от дивовете. Затова целият народ сега е облечен в черно.
– Братко, аз съм този, заради когото тъгувате и носите траурни дрехи. Иди, предай тази радостна вест на шаха.
Разбързал се пастирът, затичал се към двореца, радостната вест да отнесе.
А братята на Мухтар, като се завърнали, разказали, какво се е случило и предали невестата му на неговата майка. Като научили, че се е завърнал, затичали се да го посрещнат. Голяма сватба вдигнали, гости от цял свят поканили, богато ги гостили.
Източник:
http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/.html
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова
Към следващата азербайджанска приказка “Отплата“.