AEDVIL

Втора част на аварската приказка

“Красавицата Езензулхар”

Дълго чакала сестрата – брат ѝ не се завърнал. Разбрала – беда го е сполетяла. Облякла мъжки дрехи, скрила косите си под калпака, препасала меча, лъка и стрелите взела, обула стоманени обувки и тръгнала брат си да търси. Ден и нощ вървяла. Стигнала до колибата на мъдреца.

   – Добър ден!

   – Добър да е и за теб! Накъде си се запътила?

   – Брат си търся.

   – Езензулхар го превърна на камък. И него и всички смелчаци би могла да спасиш, ако успееш да накараш Езензулхар поне за миг да надникне, от двореца си да излезе.

Извикай я два пъти. На третия кажи: “Нима си по-прекрасна от мен – златокъдрата? Затова ли толкова се гордееш?”

Ще надникне тя, ще поиска калпака си да свалиш, златните ти къдрици да види.

Отговори ѝ: “Ела! Сама калпака ми свали, косите ми развържи!”. Няма да устои тя – любопитна е. Ще излезе от двореца. Докосне ли те – всички вкаменени юнаци ще оживеят. И брат ти също.

Благодарила сестрата, прекосила морето, стигнала до чудния дворец. Видяла вкаменения си брат и горчиво заплакала. После изпълнила заръките на мъдреца. Два пъти извикала, не отговорила Езензулхар, на чердаците не се показала – вкаменила се девойката до пояса, но сърцето ѝ живо останало – толкова горчива била мъката ѝ, толкова жалела вкаменения си брат, че магията не подействала.

   – Излез, Езензулхар! Нима си по-прекрасна от мен – златокъдрата? Затова ли толкова се гордееш? – извикала сестрата.

Показала се красавицата, надникнала, запитала:

   – Коя си ти? Покажи си златните къдрици!

   – Ела! Сама калпака ми свали! Косите ми развържи!

Излязла хубавицата, свалила калпака, развързала косите на девойката. Разпилели се те, засияли по-ярко от сребърните стени на двореца, от златните чердаци, от кристалните кули, пламтящи от лъчите на залязващото слънце.

Оживели в този миг всички вкаменени конници. Прегърнали се братът и сестрата. Побратимили се с тях спасените юнаци.

Омъжила се Езензулхар за момъка. Всичките си богатства, заедно с двореца в орехова черупка събрала. Качили се на златна лодка, прекосили морето.
Взели мъдреца, помолили го баща да им стане. Сбогували се със спасените юнаци и всеки се завърнал в родния си дом.

Заживели задружно и щастливо – братът ловувал, сестра му и Езензулхар шетали, мъдрецът се ровел из старите книги, с животните в гората разговарял, птиците от планините вести от далечни страни му носели.

Един ден братът срещнал много конници в блестящи доспехи. Завел ги в дома си – да си отдъхнат. Нагостил ги, съпроводил ги до края на гората. Поканил го Шахът, да му гостува, заедно със семейството си.

Преди да тръгнат, мъдрецът рекъл:

   – Сине, пред портите на двореца ще видиш благородна жена, в магарешка кожа облечена. Запитай шаха: “Каква е вината ѝ?” Шахът няма да ти отговори. Ти настоявай да ти каже: “Защо е подложена на този позор?” Шахът ще рече: “Защо питаш? Заслужено я наказах!” Но ти не се отказвай! Настоявай да ти разкаже.

Така и станало. Изпълнил момъкът заръките на мъдреца. Нямало що да стори шахът. Разказал цялата история. Тогава мъдрецът накарал брата, да покаже бисерните си зъби. Свалил от главата на девойката покривалото, разпуснал златните ѝ коси.

   – Не са ли това твоите деца? Приличат ли ти на куче и коте?

Разказал мъдрецът, какво са сторили злите сестри и коварната вдовица. Заповядал шахът жестоко да ги накажат. Довел жена си, помолил я да му прости. Измили я слугите, облекли я с прекрасни дрехи. Редом до шаха я завели да седне.

От този ден насетне тя живяла щастливо – почитана и обичана от децата си, от прекрасната Езензулхар и от шаха. Доживяла на внуци и правнуци да се радва. Мъдрецът приказки им разказвал. И тази приказка била една от тях. Предавала се от поколение на поколение, за да стигне до вас.

Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т.1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 354-360.

Превод и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

Ако още ви се четат и слушат аварски приказки, чуйте първата част на “Морският кон – 1”.