Мъжки сълзи
Абхазка легенда
Преди много, много години високо в планината, живеело само едно семейство. Дъщеря им Амра пасяла козите на брега край езерото Бзыбь.
Смелият ловец Адгур се влюбил нея.
Русалката – повелителка на езерото – толкова много завиждала на девойката, че веднъж не се стърпяла – изпълзяла по високата скала и се опитала да блъсне Амра в пропастта.
Горчиво заплакала девойката. Потекли сълзите ѝ по скалата, стигнали до реката. Богът на водата се разгневил, развикал се, спасил Амра. В памет на спасяването ѝ днес изпод скалата бликат изворчета.
А какво се случило със завистливата русалка ли? Тя се вкаменила от страх.
В това време Адгур ловувал далече в планината. Изведнъж страшна болка пронизала сърцето му – почувствал, че беда грози любимата му Амра, а не можел да ѝ помогне!… Той – смелият, гордият воин, който никога сълза не бил проронвал, заплакал горчиво. Сълзите покапали върху скалите, вдълбали в камъка мъката му. И днес още скалата сълзи…
Ако някога отидете в Абхазия, на път към Синьото езеро може да ги видите – сдържаните, чисти сълзи на гордия планинец – мъжки сълзи…
Източник: http://dpashka.narod.ru/leg_12.html
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.
Към абхазката приказка за ум и хитрост – “Как врагът не го убил”.