AEDVIL

Абхазка приказка

Живял някога селянин на име Хаджбахуа. Зла жена имал – крещяла му, ругаела го. Наложело ли се да остане у дома, той оплаквал живота си. Имал и врагове – готови да го убият, но жена му била по-страшна и от най-злия враг.

Веднъж той се наканил да отиде на гости при роднините на жена си. Добри хора били те. Обичали го и го уважавали. Затова той пеел от радост, като тръгвал да им гостува.

Сега също си тананикал. А врагът му го дебнел, искал да го убие, заради това, че някога – много отдавна, го бил оскърбил. Като чул, че идва с песен на уста, спрял го и запитал, къде отива. Щом разбрал, че ще гостува при роднините на жена си, решил да го убие, когато са завръща у дома.

Хаджбахуа продължил пътя си. Звънка песен пеел и само за това мислел, как по-скоро да отиде на гости. Но и най-приятния празник има край.

Тръгнал си Хаджбахуа, плачел по пътя към дома си, умирал от страх. Мислел си: “Колко е щастлив този, който с радост се прибира, който не се бои от злия език на жена си.”

Врагът му дебнел в засада.

   – Хай! Стой! Ще те убия! Ще отмъстя за обидата! – извикал, но и сам той вече не помнел, каква била тая обида, заради която трябвало да отмъщава.

   – Хай! – отговорил Хаджбахуа – Убий ме! Да се отърва!

   – Защо плачеш?

   – Как да не плача?! Злата ми жена ме чака у дома. Това живот ли е?! Убий ме! Моля те!

   – Защо да те убивам?! По-добре да страдаш! Достатъчно си наказан от злата си жена.

И така врагът на Хаджбахуа два пъти не го убил, а и въобще се отказал да го преследва.

Източник:

Абхазские сказки. (Библиотека востоковедения) – Москва : Наука, 1975, с. 392-393.

Превод от руски език и литературна обработка:

М. Й. Дюлгерова.

Към следващата абхазка приказка за ум и хитрост – “Как умният човек оженил сина си”.